Събота, 22 юли, Виена

Само седмица след началото на пътуването ни до България Л. и аз се срещаме със СС и ХМ, за да обсъдим маршрута. СС предлага множество книги и ни ни запознава с основната структура на компанията и условията, в които функционира. Интересува се дали имаме някои специални интереси, които да влязат в графика. “Филмови студия и кина” – казва Л. “ Исторически паметници” – подсказвам аз. Рози и руини. Джамии, синагоги и катедрали. Археология. Антикварни пазари. СС ни разказва как хората от екипа на някаква американска филмова продукция решили да използват един от софийските паркове като гробище и го осеяли с надгробни плочи и гробове от оцветен стиропор. След приключването на снимките обаче икономисали труда и парите си, зарязали декора както си е и си заминали. Но не му се вярва още да е там. Споменава и за голям брой парници до село Звъничево, почти всички стъкла на които са изпотрошени. Както и за фабрика за производство на тоалетна хартия.

Заради качеството на продукта, производствените разходи и икономиката като цяло в миналото заплатите на много от работниците били изплащани в рола тоалетна хартия. Близките им започнали да ги продават навън покрай пътя и така цели улици в селото се изпълнили открай докрай с кули от тоалетна хартия…
От гледна точка на австриец, в чиято страна всичко е поставено под строг контрол и е подчинено на закона, подобни нередности или аномалии са почти немислими. Но ако бъдат проследени, често пъти се оказват точни указателни знаци – входни точки, през които могат да се изследват действащите в страната процеси.