Снощи разгледахме малко от града, но уморен от дълго сърфиране, се отказах да пиша.  Хотелът е голяма, модерна сграда, зад която още вървят строителни дейности – които не се чуват, благодарение на високия етаж на стаята ни и съвременната дограма на прозорците. На партера има конферентен център и засега необитаван търговски мол. Нашата стая гледа към р. Марица, Стария град и новия мост отдясно на хотела, който улеснява пресичането на реката. Мостът сам по себи си представлява търговски мол, удобно разположен сред оживения поток от пешеходци. |
|
Освен това е възродил традицията на покритите търговски мостове, каквито е имало в Париж, Лондон и Флоренция. Встрани отляво на моста е Имарет джамия от 15 век, една от най-старите мюсюлмански постройки в България. Вървим нагоре по пешеходната улица, която ни извежда на Джумая джамия, също датираща от 15 век, със стенописи отвътре и минаре, украсено с пресечени на кръст, подобно на рибарска мрежа, орнаменти. В непосредствено близост с джамията попадаме на интернет залата “Зеон”, може би най-странната, в която някога сме влизали. Помещава се в бетонна кутия, която по странен начин виси във въздуха на около 4.5 м под нивото на улицата. Стълбището, водещо към него, е външно и след като си се спуснал по него се озоваваш сред малък римски амфитеатър. Съвсем като в научна фантастика, залата е оборудвана с високоскоростни компютри, а долу е адски горещо, като в турска баня, в която ехтят електронни бойни звуци. Бърз курс по ‘eкстремно’ търсене или може би нова дисциплина за следващите Олимпийски игри – сауна-сърфиране? |
