След това поемаме по главния път на запад към Казанлък. Той върви успоредно на долината на река Тунджа, покрай Струпец с неговия манастир, заобикаля най-северния край на язовира, образуван от преграждането на реката, покрай Гурково на север и Николаево на юг. След малко повече от 40 минути сме в Казанлък. Решаваме първо да отидем на разузнавателна разходка из града. Минаваме покрай културния дом и тръгваме в неопределена посока наляво, където попадаме на отдавна занемарено кино и местния пазар, срещу който се издига джамия. Бавно се смрачава и ние разглеждаме магазин за втора употреба. Собственичката се е заприказвала с приятелки, всички са седнали, пият чай и с влизането ни виждам как лицето й регистрира “чужденци”, с което цените се удвояват няколкократно, но това е единственият подобен случай по време на това пътуване. По улицата, на която се намира магазинът, има ред (затворени) помещение и в края й от двете страни се намират многоцветни гаражи. Тръгваме да се връщаме в посока на хотела и един ресторант, който се оказва част от Етнографския музей. По пътя минаваме покрай жилищен блок с гаражи зад него. Отстрани на блока и в двора са паркирани около дузина Трабанти, богата колекция от модели, от стандартен до комби, в различно състояние на амортизация и канибализация.  

Накрая преди да спрем за вечеря, се разхождаме около парк, на една височина, недалече от хотел и посещаваме тракийска гробница или по-скоро нейно копие ...