Бензинаджията се кълне, че човекът от статуята е той на млади години – с лакираните нокти и всичко останало?

Обратно в града по-късно следобед архивирам някои от снимките и видеоматериалите, докато Л. и Б. отиват в града. Там случайно срещат мъж и жена роми, познати на Б. Тя си спомня, че някога са имали “танцуваща мечка” и се заинтересувала какво е станало с нея. Мъжът и жената, които всъщност са брат и сестра, в миналото обикаляли с мечката, докато фондация “Четири лапи” от Австрия не започнали да изкупуват всички мечки и да ги настаняват в резерват близо до Велинград. Бриджит Бардо осигурила голяма част от средствата и дала името си на проекта. Според разказа им били подписали съгласие да продадат мечката за 1000 евро – с  допълнителна клауза, забраняваща им завинаги да притежават мечка. Казват, че получили само половината от обещаните пари и сега през част от годината обикалят и свирят из улиците, като изкарват около 10 евро на ден, а веднъж месечно предприемат дълго пътуване, за да посетят мечката. Междувременно мечките (общо 24) са пенсионирани и живеят в съоръжение за 2.5 милиона евро, с годишна издръжка от 10 000 евро на глава.

Уговаряме се да се срещнем в Стара Загора на 5-и, защото утре ще ходят да видят мечката си в приюта.

В късния следобед много танцови групи имат изпълнения на сцената на централния площад. Всички съседни държави имат представители, включително Турция. Руската група вече не се явява в национална носия, а представя изпълнение на модерен балет в съвременно облекло, очевидно скъсвайки с комунистическата идея за фолклора като символ и средство за “международно разбирателство и взаимопомощ”.