Тази сутрин разговаряме с Д., управител на няколко фирми, една от които е спонсор на Празника на розата. По думите му ‘Eвропа’ не се интересува от българската промишлена продукция, а само от земеделската. Той изкупил завода за електроапаратура, където баща му бил директор и чийто работници наброявали 2000, от тях 35% роми. След приватизацията поръчките продължили да намаляват независимо от качеството на продукта, защото е по-евтино да се купуват изолатори от Турция или дори да се внасят от Китай. Останали са само 86 работници ‘на щат‘, но стачкуват, защото от пет месеца не са получавали заплата. Той казва още, че ‘ромският проблем’ се е влошил поради липсата на работни места и поради факта, че социалните и здравните осигуровки сега се заплащат от работодателите и работниците, а не се полагат по право. Той говори по заобиколен начин по темата за корупцията, която според докладите на Европейския съюз е проникнала във всички сфери и особено на местно ниво. Според “Прозрачност без граници” – агенция, която ежегодно публикува Индекс за възприятие на корупцията на базата на институционални и бизнес източници, България е слезла с 10 позиции надолу в класацията през последните пет години, от 54-о на 64-о място. За сравнение, страни като Словакия и Полша, тръгнали от много по-ниски позиции в списъка, са много по-активни в работата за намаляване на корупцията. Така въпреки че индексът поставя България пред бившите югославски републики, участвали в неотдавнашните войни, и много по-напред от Китай и Русия, ясно е че корупцията все още представлява съществен проблем. Радикалните политически промени и последвалата разпродажба на държавната собственост създават възможности за корупция в големи размери, в която участници са както продавачите, така и купувачите. Димитров споменава и други, по-лесно разбираеми злоупотреби – бронираният “Мерцедес” на Борис III от 1943 г. изчезнал (озовавайки се в частна колекция в Лас Вегас), а също и “Пакард”-ът на Георги Димитров. По-нататък Д. ни казва, че общият процент на безработица тук е над 20 % и за следобед ни урежда посещение в изпадналото в затруднение предприятие. |
|
По пътя към предприятието, минаващ покрай широка долина в полите на Стара планина, забелязваме избледнели надписи на мостовете над шосето. Б. казва, че са нравоучителни лозунги от 80-те години. Някои са грубовато заличени със слой боя. Останалите, които все още могат да се разчетат, говорят за патриотизъм и “родината”.
Горещ следобед е, когато пристигаме на портала. Срещу входа е поставена кутия за идеи и предложение с приканващия надпис: “Ако научите за корупционни практики, моля съобщете за тях”. Появява се пазач, придружен от представител на администрацията. Развеждат ни из различните потънали в тишина цехове, в които е ставало смесването на каолина, отнемането на въздуха от него, формоването на изолаторите и изпичането им. Навсякъде наоколо се забелязват следи от отминала дейност: снимки по стените, износени тезгяси, остарели, но все още служещи машини, и разпоредби на ръководството от рода на “Дълг на всеки работник е на предотвратява промишлени аварии”. В това предприятие, изпаднало в състояние на летаргия, човек все още може да си представи как машините заработват една след друга, бучащите пещи, тежките вагонетки с товара си, придвижващи се към платформите за зареждане, глъчката в стола. Възможно е заводът да се събуди от продължителния сън, но е малко вероятно. Някои от машините са разпродадени, казва ни водачът, тези които извличат въздуха от каолина, както и специализираните за производство на еднометрови изолатори.
На тръгване при портала забелязваме реликва от миналото, свалена от мястото си, с невиждащ поглед вторачен в синьото небе подобно на пророк, чиито видения са дошли и отминали, останал да лежи, съсечен на две.
|
