Отиваме да пийнем по нещо в малък магазин-кафене в града. Жаркото слънце напича, улиците са опустели. Когато влизаме, продавачът тъкмо ще обслужва мъж и малката му дъщеря роми, но като ни вижда веднага им казва нещо и те се отдръпват встрани. Има нещо толкова “естествено” в постъпката, че ефектът от тайното споразумение е двойно по-шокиращ и напълно контрастира с посрещането, което ни е оказано малко по-късно в ромската махала в село Мъглиж.  Спираме в началото на селото, за да питаме за посоката. Край пътя откривам още едно документално свидетелство за моята колекция. [ph 026a] Б. е донесла малко детски дрехи, останали от нейното потомство, които нашите домакини – семейството, с което се запознахме на връщане от розобера – бързо и вещо разпределят сред различните семейства.

Междувременно вестта е обходила наоколо и всички, които бяха участвали в розобера, пристигат, за да си получат екземпляр от снимката, която Л. им направи и която сме размножили. Малкото дворче пред къщата е толкова оживено от приказки, детска врява и женски говор, че силно усещам липсата на общ език.

Седнала до масата, Б. се старае да превежда доколкото може, докато те ни разказват, че главният път, който се вижда и минава на не повече от 50 метра оттук, става все по-натоварен и по него се движат все по-бързи коли, а липсата на преграда е станала причина за смъртта на шестгодишно момче, случайно минаващо близо до пътя. Въпреки че кметството от години обещавало да направи нещо, досега обещанията не са дали резултат. Що се отнася до възможността за работа, положението е много трудно, въпреки че по време на сезона има работа за берачи на черници и лавандула – която идва след розобера и се плаща по 10 стотинки на килограм.