Благодарение на връзките на Л. и Б. с Ромския център във Виена и настойчивостта на Б. по телефона си уреждаме среща с К. – един от малкото ромски представители в парламената по времето на комунизма. Притежава самообладанието и маниера на изказване – като отбягва определени въпроси, а на други набляга – които асоциирам с опитни политици и дипломати. Той е така добър да ни запознае накратко с историята на ромите, като прави паузи отвреме-навреме, за да даде възможност на Б. да ни превежда. Използва думата ‘циганин‘ и подчертава факта, че в други страни вече е излязла от употреба, казва, че това не е толкова важно, и че както и да ги наричат другите или самите те себе си, те са по неволя граждани на света. |
|
В течение на нашата история ние сме пресичали граници, казва той, и сме се мъчили да ги игнорираме: и досега две златни монети винаги са равностойни на валиден паспорт, който да вдигне бариерите. В нашата история често сме носили със себе си препоръчителни писма от един владетел до друг, от една местна власт до друга, като свидетелство за добрия ни нрав.
В този момент си припомням, че в Казанлък А. и П. ни казаха, че носят писмо от кмета на селото, с което обикновено пътуват, без да бъдат тормозени от властите на други райони. K. казва, че тази практика е на път да отмре “откакто дойде демокрацията”. Вестникът на ромски език спрял да излиза и натискът към асимилация не отслабвал. Управниците винаги казвали на циганите, че могат да останат на техните земи само “ако станете едни от нас”, което обяснява факта защо сред ромите има мюсюлмани, християни и много други религии, докато синти и различни под-групи, допълва той, в действителност винаги са били атеисти. Тези от нас, които не водят номадски начин на живот, винаги са искали да живеят в отделни селища “за да можем да разчитаме един на друг”, така че желанието за разделение е взаимно, но “стените на срама” в някои от градовете не са. Проблемите, пред които сме изправени, на първо място са социални и едва на второ място етнически. Те не могат да бъдат решени с настаняване на ромски семейства в ‘български’ апартаменти в жилищни блокове. Много от тях не приемат да живеят по този начин и близо 80% от тях през почивните дни се връщат в ромската махала, за да бъдат близо до близките си. Общественият образ на циганите е роден от опери като “Кармен”, книги като “Дон Кихот” или дори разкази на Пушкин. А щастливият, романтичен, пеещ циганин? Това са глупости; във всички цигански песни има голяма доза меланхолия. Заради непрекъснатите отрицателни отзиви в пресата по отношение на ромите, политическата инструментализация на свързаните с тях проблеми, собствените му дъщеря и внучка не желаят да имат нищо общо с ромската култура, никога дори не споменават за нея. |
