При подготовката на материала за DVD филма събрахме повече от 1600 снимки, 22 часа видеофилм, 8 часа филмов архив и 12 часа звуков запис. За да се запази метафората, че филмът е направен от туристи, оборудването, с което работихме беше изцяло любителско, а не с професионално качество. Снимките са правени с 2 Canon Powershot S80. Видеофилмът е заснет с Sony PC-110E и HDR-FX1 (2006), 110E и VX-2000 (2007). Въпреки че видео кадрите използват вградения микрофон на камерата, звуковите откъси са записани на компактни цифрови рекордери: M-Audio Microtrack 2496 (който се оказа надежден) и Edirol R-1 (който не беше). Използвахме бинаурални микрофони. Това е добре позната техника, която не бива да се бърка със стерео записа независимо от факта, че бинауралният материал се слуша най-добре със стерео слушалки. Бинауралният запис използва два микрофона, леко раздалечени и насочени в противоположни посоки. Професионалните устройства използват изкуствена глава и поставят микрофоните в “ушите”, въпреки че сега е възможно да се осъществят качествени записи с вътреушни слушалки, заместващи изкуствената глава със собствената. Процесът много успешно наподобява естествения слух, като звукът достига най-отдалеченото от него ухо с малко закъснение. По този начин той генерира силното пространствено усещане на естествения слух, когато слушането става със слушалки. При използването на собствената глава обаче има един недостатък – ако не се държи неподвижна, слушателят загубва ориентация, тъй като звуковата среда се върти бързо около собствената си ос. Два от записите в DVD филма правят точно това – единият преднамерено, другият неволно, породено от здрависване с човек, приближил се странично.

Накрая тук бихме искали да изразим нашата благодарност към спътници ни в това пътуване – Димитър Христов – “М” в текста (2006 г.) и Боряна К.-Щрасер, “Б” в текста (2007 г.). Те не само бяха наши шофьори, но и определяха тона на нашите посещения, всеки по свой индивидуален начин. По време на по-дългите ежедневни преходи, М ни предоставяше информация за последните 20 години от живота в България и с голяма вещина улесняваше пътя ни – както в ресторанти, така и сред руини.

Силната страна на Б бяха създадените от нея по-рано контакти с ромски семейства, и тези които осъжестви заради нас чрез собственото си семейство, както и умението й да влиза в разговор с всеки, с когото искахме да разговаряме. В резултат на това направихме много полезно посещение у семейство помаци и проведохме разговори с розоберачи на полето край Казанлък, наред с много други. Без тях нашият DVD проект би бил невъзможен. Бихме искали да благодарим и на семейството на Здравка и Йоргов на Бабечка за тяхното гостоприемство. Тези посещения в голяма степен обогатиха нашите лични преживявания и проекта с видеоматериали. Благодарност дължим и на Господин Колев, който ни разказа за опита си като политик през времето на комунизма, както и за историята на ромите в България. Накрая искаме да благодарим на бащата на Б. – д-р Пантю Карапантев. Благодарение на широките си познания и връзки той ни уреди редица срещи и възможността да посетим завод “Арсенал” в Казанлък. Освен това действаше и като безпогрешен енциклопедичен справочник по мобилния телефон.

Лизл Понгер, Тим Шарп
Виена, 2008 г.