Има и една хубава случка от последното ми посещение тук с група художници. Вървяхме из града и попаднахме на малко вехтошарско пазарче. Под едно дърво беше застанал старец с миниатюрната си сергия. След като разгледах предлаганите от него вещи, понечих да си тръгна, при което той ме попита нещо. Завъртях глава отрицателно. Той извади да ми покаже още други предмети, но сред тях нямаше нищо, което да ме заинтересува. Отново понечих да тръгна. Отново въпрос. Аз клатя глава, той разклаща дървото, при което няколко торби се стоварват отгоре. Минава известно време и още няколко торби са паднали преди в края на краищата да проумея, че клатенето на главата означава ‘да‘ на български, а кимването е ‘не’, и че цялата му стока е складирана в короната на дървото ...

Няколко минути по-късно сме пред храм-паметника “Св. Александър Невски”, построен в памет на 200 000 руснаци, загинали в Руско-турската война. Като резултат от нея България получава независимост от Отоманската империя, чете Л. от пътеводителя. Около сградата минават улици, павирани с жълти плочки, простиращи се във всички посоки, а турбо-капитализъм лъха отвсякъде под формата на Мерцедеси с тъмни стъкла и черни Хамъри, профучаващи около катедралата. В съседство се намират църквата “Св. София” и Паметникът на незнайния воин. Не влизаме вътре, защото сме привлечени от пазара за антикварни предмети на отсрещната страна. Както изглежда всички сергии и търговците зад тях са тук целодневно. Купища предмети от ерата на комунизма: униформи, медали и красиво изработени манерки.

Червени звезди, докъдето поглед стига - досущ фойерверки, застинали в метален обков, както и сувенири от Втората световна война редом с фотографии, пощенски картички и български изделия на “художествените занаяти”. Откриваме, че се предлагат огромен брой стари фотоапарати “Лайка” – много от тях “специална изработка” с надписи, претендиращи, че са били предназначени за германските Луфтвафе или Вермахт, както и един, при вида на който очите на Л. грейват. Надписът му гласи, че е произведен по случай Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Фотоапаратът ще подхожда добре на фотодиптиха на Лени Рифенщал, който тя притежава. Мъжът зад масичката казва, че фотоапаратите – единият с месингови, другият с хромирани детайли - са на негов приятел, който се нуждае от парите, което може и да е вярно, но самите предмети не създават усещането за автентичност, макар че механизмът им работи прилично. Това е търговски ход в друго измерение, “специално издание” на съвременна рекламна идея, хвърлена уж назад във времето, подобно на мрежа за улов на лековерни клиенти в настоящето. Но ние не сме убедени, а и исканата цена не е толкова ниска, че да си струва покупката, независимо каква е истинската. Решаваме да понаучим повече, но преди това отиваме да търсим място за обяд.

По-късно в хотела Л. търси отговори на нашите въпроси в Интернет и получава богата информация за фотоапарати и хора; от такива, които са мислили, че купуват класическа “Лайка” на смешно ниска цена и се чувстват измамени, до такива, които са знаели, че купуват неавтентични, излъскани копия, но колекционират вещи, поръчани по пощата - ‘сувенирни‘ фотоапарати, претендиращи за историческа стойност като хоби. С времето един ден могат да се появят като ‘ранни версии на копия на автентична “Лайка”, вероятно от миналия век’ в каталога на някоя аукционна къща.

Както излиза, фалшификатите на “Лайка” са съветско производство и имат дълга история. След Първата световна война и Руската революция педагогът Антон Макаренко разработва (на теория и практика) идеите си за възпитаване на сираците от войната в колективни институции. Предоставяйки техническо образование на 150 момчета, той успява да отвори фабрика за фотоапарати, която през 1932 г. започва да произвежда точни подобия на “Лайка ІІ”. Това са т.н. апарати ФЕД по името на Феликс Едмундович Дзержински, основател на НКВД – организацията, чийто приемник по-късно става КГБ. НКВД поема управлението на фабриката през 1934 г. Производството на фотоапаратите продължава и през 50-те години на 20 век. Така че най-вероятно точно тези модели, след като биват поизлъсквани, се превръщат в специална серия фалшиви копия на “Лайка” с олимпийски стремления или военни намерения. Но има и още един кандидат за специални почести – произведеният край Москва “Зорки 1”, който също е имитация на “Лайка ІІ”.