Подходящи примери са “Зоната на опасност в Европа, промени и проблеми в Близкия изток” или “Война и дипломация на Балканите” от Х. К. Удс, първата публикувана през 1911 г.

Това, което още привлича вниманието ми тук, е терминът  “Близък изток”, който е излязъл от употреба за разлика от Средния изток и Далечния изток. Така че сме изправени пред паралелната ситуация, в която Балканизмът, представляващ комплекс от приписвани му отрицателни характеристики, да има външна прилика с Ориентализма, но да се различава фундаментално от него, защото се отнася за реални територии, а не за неопределими, въображаеми пространства. Освен това терминът Балкани сравнително отскоро добива негативен смисъл, като оставим настрана, че е спорна географска категория.

Това което интересува Л. и мен е как хората гледат на себе си по отношение на съседите си  и останалата част на Европа, с която скоро ще се ‘съединяват‘.

В по-прозаичен план Л. прави снимки на ежедневни ориенталистични образи и предмети, намерили място в масовата култура тук. Хуманоидните дърворезби тики и тотемните стълбове, които откриваме пред близките ресторанти, например. Тики са част от модата сред летовниците през 1930 г., и са плод на интерес към всичко ‘полинезийско‘, отначало са ресторанти, а по-късно през 40-те, 50-те и 60-те години се развива като стил на мебелировка, принадлежности и разни други битови предмети като халби.