Денят започва с комикси. М. ми изпрати електронната версия на Тинтин комикса “Скиптъра на крал Отокар”, публикуван за първи път през 1947 г. Историята разказва за измислената балканска държава Силдавия, граничеща с държавата Бордюрия. Силдавия е монархия, чийто герб представлява черен пеликан. Монархът е подвластен на древен обичай, според чиито условия ще изгуби правото си да управлява, ако веднъж в годината не се появи в деня на Св. Владимир с исторически скиптър в ръка.
Началото на повествованието е в Лондон, където един професор се кани да посети страната с научната цел да изследва кралските печати. Това налага достъп до същия строго охраняван архив, в който се съхранява и скиптъра. В тази връзка в Силдавия Тинтин се забърква в интрига, в която между другото има няколко покушения над живота му както в Лондон, така и в Силдавия, чийто автори са мъже с огромни мустаци. Конспирацията за сваляне на краля от власт включва хора от всички ешелони, в това число и полицията. Естествено, акцията е неуспешна, но общите черти на балканизма са налице – от селяните, облечени в екзотично колоритни носии до бомбаджиите-републиканци, представени да изглеждат повече като анархисти, и един дълбоко обаятелен и възпитан монарх…
Посещаваме синагогата, завършена през 1911 г. и строена по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Това я нарежда в една и съща категория със сградата на Народния театър, построена от виенските архитекти Хелмер и Фелмер и завършена през 1907 г., и представлява още една връзка с Австрия. Отстрани на сградата – която на времето побирала 1200 зрители и очевидно има добра акустика – се намира експозиция, посветена на историята на българските евреи по времето на Втората световна война. Това е разказ, който не сме чували досега и за мен е подозрително, че е толкова малко познат, поне в другия край на Европа, откъдето произхождам. Ще трябва да го проучим и да се опитаме да намерим някои исторически книги на английски, може и втора ръка, за да намерим потвърждение на това, което мислим, че разказва експозицията. |
|
Всичко това ми се струва важно, защото това са лесни знаци – разкриващи естественото ни любопитство като хора на изкуството – с чиято помощ можем да се ориентираме в непозната за нас страна. Начинът, по който мнозинството в една държава взаимодейства с малцинствата в нея, непосредствено разкрива някои от особеностите на националната идентичност и нивото на политически търкания – или отсъствието на такива – в допирните точки, и посочва сферите, в които политическото надмощие е уязвимо и може да бъде употребено, митологизирано, преиначено или неутрализирано. Все течения, протичащи в оспорвани територии. От друга страна, предубежденията, пропагандирани от собствените ни медии, също налагат изследване. А това, което хората изхвърлят или продават на втора ръка – в това число и книги – е показателно за това къде е била страната и накъде е тръгнала и в скритите водовъртежи на културната всеобщност е своего рода социална археология. |
