“Тъкмо си мислех”,  казва Л. “че през 60-те години много от дрехите, които носех, бяха втора ръка. Все качествени: копринени рокли, пуловери от ангорска вълна и тем подобни. Като се замисля сега, направо се чудя откъде са се взимали. Може да са били дрехи от депортирани евреи или ревностни нацисти. Действа ми някак си отрезвяващо, като си помисля каква история може да съм носила на себе си.”

“Ами разните там бивши армейски принадлежности – торбите за противогази например, в които си носехме учебниците?”

“Същата деконтекстуализация се отнася и за новите дрехи. Единственото, което знаеш за тях са моделиера, страната на произход и цената, и почти нищо за условията, в които са произведени.  Затова са евтини, защото няма колективни договори, няма минимални стандартни изисквания. . .”

Решаваме отново да кривнем по задните улици  по посока на Националния Дворец на културата (НДК). Пресичаме булевард “Александър Стамболийски”, малко след това тръгваме наляво и излизаме на булевард “Витоша”, от двете страни на който се намират магазини и ресторанти.

Въпреки черните облаци, събиращи са над главите ни, продължаваме да вървим до място, откъдето вече се вижда Двореца на културата, но в следващия момент дъждът се изсипва като из ведро и ние се оказваме приковани под тентата на един магазин заедно с други минувачи. Тентата не ни осигурява надеждна защита от пороя, леещ се върху нас. Продавачът излиза, поглежда ни и отново се скрива вътре. Всички сме благодарни, когато след минута той отново се появява на друга врата и ни маха да влезем в предверието на кооперацията, в която се намира магазинът му. Ние се преместваме вътре и наблюдаваме как нивото на водата се покачва. Улицата се превръща в река, преливаща от коритото си. Ако решахме да пресечем отсреща подобно на онези решителни младежи, калната вода би стигнала до над глезените ни и бихме се измокрили до кости, още преди да сме направили и две крачки. Невъзможно е да се снима, защото приближавайки се до входа попадаш в мъглата от дъждовни капки, които отскачат  от съседния навес или се разбиват в короните на дърветата покрай улицата.  Единствено можем да чакаме, да наблюдаваме и да слушаме барабаненето на капките и да се наслаждаваме на леката прохлада от пороя. Моторни лодки се движат надолу по улицата, оставяйки след себе си двойна диря подобно на бързоходни моторници в някакво ваканционно фентъзи в Маями.