МХ пристига, за да ни заведе в офисите на EVN за предварителна среща. Всичко минава гладко и бързо. Нашият предварително начертан маршрут е толкова подробен, че тежи колкото камерата ни и вероятно би стигнал за три пъти по-продължителен престой.
В колата и на път за страната на EVN.
По пътя на излизане от София забелязваме съвременни руини – строежи на офис сгради в състояние на рушене, преди още да бъдат завършени. Външността им говори за фалстарт на ‘новата‘ система, архитектурно доказателство за инвеститорски ентусиазъм, но впоследствие изоставен.
С излизането от магистралата става по-интересно. Движим се през Белово към Пазарджик, и минаваме покрай високите стени на затвор. |
|
С това подхващаме кратък разговор за мафиотските структури в земеделието, с мимоходом направена забележка, че неотдавна някакъв ‘доматен бос‘ е бил взривен в бомбена експлозия – поради допусната от него грешка вероятно, но никой не е сигурен – и че прането на пари и корумпираните държавни служители са ежедневна практика. “В България имаме една поговорка”, казва МХ, “ако нещо не може да се купи с пари, то може да се купи с много пари”.
Сгушен край пътя до една бензиностанция, се е разположил супермаркет “Билла”. Зад него се издигат високи блокове. Почти сякаш сме озовали назад във времето на строежа на Ренбаннвег или някое по-ранно жилищно строителство във Виена, при условие, че изключим монумента, посветен на неуспялото въстание от 1923 г., който е застанал като страж на границата между двете търговски предприятия. Възстанието, последица на държавен преврат, свалил правителството на Александър Стамболийски, водач на Българския земеделски народен съюз, е било особено мощно тук, както и в Плевен и Шумен. Комунистическата партия не участвала, но по-късно през същата година организирала своя версия на въстание, също неуспешно. Това обяснява символично вързаните ръце на устремения напред мъж, представляващ елемент от монумента. |
