Прозорците са строшени, стаите са без мебелировка. Всички контакти и цялата инсталация в кухните на приземния етаж до столовата са свалени и жиците са изтръгнати от стените, вероятно заради съдържанието на мед.  На горните етажи еднаквите стаички от двете страни на коридора са без врати и позволяват на вятъра да разнесе споделените тайни, прошепнатите страхове и юношеските конспирации из околните полета. По някои от стените има изрисувани графити, но в тях отсъства ярост, отделни декларации в любов, нещо, което прилича на апатични ругатни по адрес на зачеркнати имена.  Творческото въображение бе отлетяло с последните обитатели. МХ казва, че в България има много такива сгради и че някои от тях се отдават под наем на съмнителни шивашки фирми, които работят година-две и изчезват безследно, много от тях оставяйки след себе си неплатени (предимно на жени) заплати и данъчни задължения. Л. споменава, че в средата и края на 90-те години фирми, произвеждащи за австрийски и английски вериги, са били в центъръ на внимание на кампанията “Чисти дрехи”,  сдружение на профсъюзи и неправителствени организации, посветена на подобряване на условията на заплащане и труд в търговията с облекло. Сравнително наскоро (2005 г.) в София и Хасково е имало изложба във връзка с факта, че шивачките на джинси получават около 2 лв (1 евро) за чифт.

Училището през една врата очевидно все още функционира, но е обезпокоявящо тихо, като всички училища през лятната ваканция. В началото на втората половина на 19 век градът открива първото в България училище за момичета. Наред с други малки градове в района, в Брацигово турците подлагат на клане водачите на преждевременното и провалило се Априлско въстание през 1876 г., предизвестило независимостта две години по-късно.

Пътувайки обратно към Пловдив, едно нещо се изяснява– че историческите етнически разделения са били отчасти повлияни от физически географски фактори. Долините като тази на р. Марица били плодородни и удобни за пътуване. Поради тази причина Отоманското влияние било най-силно тук, докато българската култура се съхранила в селата и манастирите в планините. След оттеглянето на Отоманската империя ситуацията частично се обрърнала в смисъл, че турски говорещото малцинство се локализирало главно в южната част на страната, предимно в Родопите.