Тази сутрин по програма е предвидено посещение на централата на EVN тук в Пловдив. Докато обхождаме сградата, сравнително лесно мога да си представя как е изглеждала преди, особено поради факта, че обновяването на някои сектори все още продължава – старата “столова” в сутерена, например, все още излъчва съмнителната привлекателност на комунистическата работническа кухня. Независимо, че малкото останало от нея е само ламперията по стените и няколкото подвижни предмета, липсата на естествена светлина и атмосферата тук долу помагат жегата отвън да не се усеща. Има нещо, напомнящо за горната платформа на лондонските двуетажни автобуси “Рутмастър” от 1960-те години, пресичащи Хакни в някое облачно, влажно утро. (Същите тези автобуси са вече част от историята). Подканата на кондуктора “Само горе, моля” означаваше влажен въздух, изпаряващ се от стоплените от телата палта и сака. Пуловерите на непоправимите оптимисти – “само превалява, след малко пак ще се проясни”— излъчващи миризма на мокра вълна, бързо се смесваше с острата миризма на печатарско мастило от новия брой на “Сън” или “Дейли Мирър” и с облаците дим от цигарите, изпушвани преди началото на работния ден.
Хората от ръководството, с които се срещаме, говорят за предизвикателствата и проблемите, свързани с превръщането на старата държавна система на електроснабдяване в модерно предприятие. Говорят за транспортирането на мобилни генератори по Дунав, подмяна на оборудването на подстанциите и мачтите, смяната на електромерите на ниво потребител и въпроси, свързани с плащането на сметките. Модернизацията на автомобилния парк също е въпрос, очакващ решение – повечето коли са в експлоатация от много години и са наследство от времето на СИВ, затова са главно руски, източногермански и т.н. Утре ще посетим едно от главните ремонтни предприятия на EVN и ще видим всичко това с очите си.
Сега се намираме в главната административна сграда за района, разположена срещу малък парк. Тук потребителите идват да плащат сметките си в брой и да подават жалби. Говорим за цената на електроенергията, съотнесена към доходите на потребителите и от отговорите разбирам, че тук съществува многопластов проблем. Първото нещо е, че с превръщането на една битова услуга в търговско предприятие настъпват съществени промени в икономическите взаимоотношения, което не винаги е съпроводено от съответни психологически промени в съзнанието на клиентите. |
|
Става дума за цената на електричеството, която сега е фиксирана от търговски, а не политически съображения и разноските, свързани с плащането на сметките по банков път. Чувал съм от приятели българи, че банковите такси са много високи, особено за хората с малки сметки и ниски доходи. Подобно регулиране е трудно да са договори в страна с установена пазарна икономика, но тук в България всичко става едновременно. Пазарната икономика бива въведена целолокупно, с което се предизвиква многопластово разпадане на съществуващите дадености – компании рухват, работни места изчезват, държавните фондове помощ се изпаряват. Така най-слабите групи първи, най-силно и най-продължително усещат натоварването – това са безработните и тези с непълна трудова заетост, хората с малки, фиксирани пенсии и малцинствата, каквото е ромското население. Ромите отказват да плащат, казват ни, и както е в гетата по цял свят, обитавани от най-бедните сред бедните, често консумират ток нелегално. |
