Разликата е тази, че докато другите групи са само една статистическа категория и тяхното неплащане и изключване от електрозахранване може да се реши индивидуално, във всеки град ромското население обитава място, определено му от държавата, често в покрайнините, понякога зад стени. Това означава, че компанията трябва да се справи не само със схемата доставка-плащане, но и с конкретна, очевидно непревилегирована социална група, практически подслонена в гето. В този случай ще се наложи прилагането на висока степен на творчески подход в мениджмънта ...

След посещението се връщаме в хотела за душ и следобедно сърфиране и разходка из Стария град. Пловдив е един от най-старите и без прекъснване населявани градове в Европа и подобно на Рим е построен върху няколко хълма. Още от античността е тясно свързан с търговията и промишлеността – един от второстепенните пътища на коприната минавал оттук – и продължава да е важен център на национални и международни търговски панаири и конференции. По съвпадение един от първите търговски панаири, осветен с електричество през 19 век, е използвал съоръжения, внесени от Австрия.

Нагоре и после надолу по нажежените хълмове; посещаваме къща от българското национално Възраждане и поглеждаме Етнографския музей отвън.

На калдъръмената улица възрастен мъж свири с латерна. Записвам уличната атмосфера, докато Л. разговаря с него. Оказва се, че е доста над 80-годишна възраст и с тъга споменава за времето на своята младост, когато работел за Райхсбан като локомотивен машинист на редовна заплата в довоенна Германия; а сега е изпаднал до това положение, казва той, с известна горчивина, въртейки манивелата. Продължавам да го наблюдавам още известно време, докато се спускаме бавно надолу по хълма и забелязвам, че продължителността на свиренето му зависи от сумата, която хората пускат в кутийката му, дребна монета получава само два-три оборота ... Спираме за кафе в заведение, което е буквално забито в скалата – на тераса с поглед надолу към стръмния склон и над долината. Това е също и антикварен магазин, предлагащ няколко куфара за продан, един от тях с хотелски емблеми от 20-те години. Това съм го виждал във вехтошарските магазини из цяла Европа и се чудя кога хотелите преустановяват поставянето на емблеми върху багажа на гостите. По-късно минаваме покрай ресторант, на входа на който лежи прасе, представящо се за куче.  

Л. има рожден ден, затова избираме малко по-скъп ресторант, също с гледка към голяма част от града и тераса, от която наблюдаваме залеза. Ние сме единствените посетители и ни обслужват двама сервитьори в пълна униформа. При разговора с тях за историята на България се чуват реплики като “под турско иго” и “през турското робство”. Звучат като фрази, заучени в училище, но и сервитьорите наистина изглеждат на възраст, предполагаща, че за завършили училище при стария режим. Преобладаващо ли и е все още такова мислене? После забелязваме, че в далечината се издига стълб от гъст черен дим. В Австрия това ще бъде сигнал за голям пожар – къща, търговски помещения или дори малка фабрика – но келнерът само свива рамене и казва “това е ромският квартал” сякаш всичко си е в реда на нещата. Запомням това свиване на раменете за по-късна справка. Л. казва, че на сервитьора ще му е все едно, дори ако изгори цялата ромска махала.