Тази сутрин посещаваме сграда на EVN в покрайнините на Пловдив. [ph 022] Сравнено с това, което вече сме видяли, то е огромно. На партерния етаж се намират ремонтните помещения, където се поправят едрогабаритно оборудване, трансформатори, генератори и други такива, а всякакви излезли от употреба елементи са напълно разглобени за резервни части и скрап. Отвън на двора има стари автомобили от  ГДР и камиони, получени от бартер по линия на СИВ, договорен от някой бюрократ в София. Видът на някои от автомобилите говори, че са били отписани от военна служба, демобилизирани. За мен те са призрак от 60-те години, когато останалите от армията и флота оборудване и униформи бяха евтино и трайно облекло за студенти и работници. Тези тук в действителност са втора ръка – обозначенията на военната част и ранга липсват, но са оставили по-тъмни полета, там където са били. За разлика от съвременната модна тенденция към стил с военно звучене като дизайнерско виждане, някогашните имаха и допълнителна стойност: в комбинация с дълга коса, ризи в ярки цветове и съответни леви убеждения означаваше все едно да развяваш червено знаме пред онези, за които Юниън Джак (британския флаг – бел. пр.) и Джон Бул (нарицателно име за англичанин – бел. пр.) |
|
бяха съвсем по-малко свещени от Евангелието. Много от автомобилите сега вече са буквално демобилизирани. После на паркинга пред сградата попадаме на огромно черно чудовище, което прилича да се е получило в резултат на комбинация от танк с Шевролет от 50-те години - следвоенно побратимяване, преди истинските последици от Студената война да влязат в сила. Оказва се, че това е официалната кола на Пловдивския патриарх, “Волга” от 1957 г., напълно годна още - свръхмощен модел.
Вътре, там където се съхраняват старите домакински електромери след подмяната им с нови на Сименс, по коридорите, в които някога е имало шум и тропот от стотици забързани работници, сега отекват единични стъпки. |
