Киното се намира срещу пазара, разделен на две – същински пазар и множество сергии извън него, изнесени по улицата. Пазарът предлага обичайните стоки – от краставици до покривки за маса; плодове, метални пили и всякакви дреболии. Слънцето е точно над нас и въпреки че повечето стоки са на сянка под найлонови навеси, аз се изпълвам с детински възторг, като виждам как един продавач освежава стоката си с импровизиран душ, представляващ пластмасово шише, цялото надупчено. Тънките струи вода образуват дъга във въздуха и обливат краставиците с дребни пръски. Застанал съм наблизо и някои от тях попадат върху ръцете ми. По-късно Л. наистина купува две покривки за маса като потенциален декор за фотографиите си.

Купуват се на метър, режат ги от топ, и са от средно плътна, фигурална пластмаса. Направени са в Турция, казва продавачът, и отрязва на Л. една кръгла покривка. Миризмата на нова, пренагрята синтетика изпълва колата, затова я изолираме в плътно затварящ се найлонов плик.

Отново на път, Л. се заема да снима, а аз потъвам в размисъл за пресичането на географски и въображаеми граници. Начинът, по който човек гледа на това пресичане, думите с които го определя и преживява, зависи не от това кой си като личност, а дали придадлежиш към привилегирована или непривилегирована група. Поради това личните предпочитания и външните обстоятелства, отразяващи проблемите свъзани с надмощието между държавите и културите, винаги трябва да се поставя в този контекст. От това, което виждаме тук, мога да си представя, че много от хората с нетърпение очакват присъединяването към Европейския съюз, заради възможността свободно да пресичат отворените (може би при известни условия) европейски граници, вместо да се сблъскват със сегашните. Полша се присъедини към Европейския съюз през 2004 г. и сега през 2006 г. на някои места в Англия, като Саутхамптън например, полското население почти ще надхвърли 10%-вата граница. Дали са там като временни работници или постоянни жители ще покаже бъдещето.  

Като имигрант в Австрия – макар и привилегирован – съм изпитал това преминаване на вътрешната граница между “разбиращата се от само себе си принадлежност” към дома и “условната принадлежност” към чуждата страна, между “тук съм у дома” и “тук съм създал свое жилище”. Много (особено от първото поколение) новодошли изживяват тази хибридна идентичност, определяйки ‘дома’ в социална, културна и политическа връзка, а на ‘живея тук‘ гледат като на социално, културно и политически ограничено настояще. Вероятно везните се накланят, когато постоянното присъствие е юридически гарантирано и мъртвите не ги транспортират, за да бъдат погребани “у дома” ...