Идвайки тук, ние също се изправяме пред някои от тези вътрешни граници: тръгваме от ‘Европа‘ за ‘Балканите‘ и се движим срещу една имагинерна структура, която мени формата си по безброй начини, ако се заемеш да я дефинираш. Прилича много на китайска кутия или, ако изберем исторически по-подходящата метафора, на руска матрьошка – непрекъснато редуващи се външни и вътрешни дефиниции. Например, опиташ ли да разбереш каква е България в действителност и каква иска да бъде неминуемо стигаш до мисълта за Гърция. Тази страна вече е член на Европейския съюз, а България предстои скоро да стане. С това ще настъпи ново пренареждане на политическите граници, външната кукла ще бъде преместена подобно на шахматна фигура на изток към Босфора. 

От друга страна, преди Втората световна война България винаги е била считана за част от ‘Балканите‘ (в географския и културен смисъл на думата), докато през 19 век Гърция постепенно се вписва в географското и културно наследство на Западна Европа. Следвоенният политически пейзаж прави невъзможен какъвто и да било динамичен диалог между двата лагера, като от една страна изпраща България в категорията ‘зад Желязната завеса‘, а от друга, запазва ‘не толкова балканската‘ Гърция като единствен ‘свободен‘ представител на този географски район пред Запада. След 1989 г. има известна загуба на инерция – войните, съпътстващи разпадането на Югославия, провокират повторно пробуждане на ‘балканския’ стереотип в медиите и изкуството. Същевременно има съответно отслабване на този стереотип заради нарастващия контакт с черноморските комплекси, планинските ски-курорти и купуването на частни имоти; медийна реалност от една страна и личен опит от друга.

Дневната ми доза от книгата на Тодорова снощи докосна интересен въпрос.

Тя подчертава, че докато Гърция е станала основна дестинация за богати, аристократични туристи от Англия – с което Гърция се изгражда като люлка на Западната демокрация и получава широката подкрепа на Англия в получаването на независимост през 1829 г. – руснаците бързат да изградят една България, люлка на славянската култура, с православното християнство, кирилицата и т.н. като общата връзка. По-късно,  през втората половина на 19 век, с ‘откритието’, което Запада (Англия) правят на българите като потисната християнска ‘нация’— особено след широко публикуваните кланета след Априлското въстание от 1876 г. — политиката се преобръща дотам, че да се поддържа териториалната цялост на Отоманската империя като стратегически избор с цел да не се допусне Русия да получи достъп до Средиземно море.

Погледнато далече назад в историята, ние през цялото време прекосяваме граници, пластове от древно тракийско царство до римски административен район; от отоманска провинция до независима монархия, от комунистическа сфера на влияние до демократична република. Всички епохи в обсега на погледа ни.