От Пампорово, където зад всеки завой изниква ново високо строителство и хотелски комплекси, поемаме към Смолян, с намерение по пътя да посетим служителите на EVN на полето (в буквалния смисъл). М. ни казва, че всяка година, точно на това място се провежда фестивал на фолклорната песен, на който идват хиляди гости.
При влизането ни в Смолян, град с около 35 000 жители на бреговете на река Черна, виждаме замиращи предприятия – гледка, с която постепенно свикваме. Напомня ми за райони в Англия, повечето традиционно значими за британската индустрия, които с фабриките и сателитните икономически и обществени организации не издържаха на въздействието на глобализацията върху пазара на работна ръка. |
|
А тук става въпрос за евтин полу-квалифициран и неквалифициран труд и разрушена профсъюзната структура. M. казва лаконично за едно от големите предприятия, “На времето имаше 3 000 работници, които правеха одеала. Повечето бяха уволнени. Все още работи, но никой вече не е сигурен какво произвежда…” В града има няколко хубави възрожденски къщи.
Посещаваме регионалния център на EVN, набързо проверяваме електронните си пощи и после разглеждаме голямата църква “Св. Висарион”, издигната наскоро с общи дарения на мюсюлмани и християни. Планетариумът на отсрещната страна на улицата (друг поглед към небосвода) работи, макар и потънал в лятна сънливост. |
