Вчера минахме през град Харманли, разположен между Хасково и Елхово. Не спряхме, но нещо ме заинтригува. Това което разбрах за него снощи в Интернет залата е, че на моста има надпис, който не видяхме. Той гласи “Светът е мост, по който минава пътят и на царя, и на бедняка”. Известният писател Генчо Стоев пише: “Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него”. Твърде ласкателно за града и макар да се отнася за миналото, може да се окаже подходящо и за бъдещето, ако се осъществят плановете за пътно строителство на Европейския съюз. Планирано е наблизо да минава трасе север-юг от Румъния към Гърция, както и автомагистрала от изток на запад към Истанбул. Тътенът на пътния трафик вместо морно стъпващи камилски кервани по Пътя на коприната (романтичния туристически вариант) или  инфраструктурен проект за облекчаване на натоварения настоящ път, използван предимно от гастарбайтери към и от Истанбул и продължаващ на изток (реалистичен вариант).
Снощи получихме и електронна поща – С. ме питаше дали знам нещо за книгата на Агата Кристи “Тайната на комините”, разказваща за измислената страна Херцословакия на Балканите. Поръчах си я. По-късно стигнах до един абзац в книгата на Тодорова, който също я споменава ... Такива съвпадения често ни се случват с Л. - и двамата стигаме до даден въпрос и проблем почти едновременно, но по различни пътища. |
|
Хотелът ни се намира на географски нос и до стаите се стига откъм външна тераса. Всяка стая има отделен балкон срещуположно на входа. Така с отварянето на вратата имаме два изгледа – към южния залив с по-голямата част от града и към северния залив с пясъчни плажове, стигащи до резиденция “Живков”, голяма, бяла постройка, приличаща на бункер в далечината.
|
