Хотелът ни е бил (и все още е) предназначен за по-нископоставени съдебни и държавни служители, макар че бъдещето му изглежда да е несигурно заради течащата приватизация. Управата не може повече да разчита на финансовата помощ от държавата и може да се наложи да затвори или да продължи да съществува в рамките на по-комерсиална структура. Месторазположението му е отлично, тихо е, защото пътят свършва тук, с поддържана градина и съвсем близо до най-посещаваните плажове и градския център.

Мястото е толкова интересно по отношение на звук, че смятам да направя запис на един пълен кръг до града и обратно. Л. е очарована от многоцветните плочи на настилката и иска да ги филмира – продължение на “Улицата с жълтите павета”?

Тази сутрин след закуска тръгваме на юг към турската граница. Колата минава покрай останали от комунистическо време “ваканционни селища”, залепени до пътя, някои  с по-разточителни условия от другите, всички боядисани еднакво, но всяко “село” в различен цвят, вероятно обозначаващ принадлежността му към съответна организация. Напомнят ми за лятото, прекарано в Мекленбург-Форпомерн край Шверин през 1993 г., където чрез приятели бяхме на квартира за няколко вечери на подобно място – тогава за първи път изпитах вездесъщите грижи на едно държавно устройство, заето да организира цялото ти време ...

Въпреки че отначало не липсва известна привлекателност, крайната цена изглежда доста висока. От друга страна, се сещам за разкази и пощенски картички от почивните лагери на Бътлин в Англия през 50-те години, преди навлизането на евтините ваканции в Испания, когато пакетните цени се изчислявали на базата на средната седмична заплата в промишлеността и включвали почасово гледане на деца.

Това е истинска крайморска местност. М. ни казва, че идвали тук със съпругата му на сватбено пътешествие. Местата, които посетили – едно от тях Царево – на времето били само малки села. Сега това е процъфтяващ малък курорт, с неголям лунапарк и множество недовършени хотели. По-нататък по пътя минаваме покрай ромско селище и някакви фабрики.

Самото градче е рибарско, с голямо пристанище. По време на Отоманския период, когато населението е било съставено предимно от гърци, е бил деен пристанищен град. За да стигнем до сградата на EVN, колата трябва да мине през местната ромска махала с непавираните й улици. Сегрегираното положение на ромите е проблем, за който трябва да отделим повече време, ако не сега, то когато дойдем отново догодина. В двора на EVN сред останките от стари електромери, извадени от употреба електрически табла и други подобни, има две лодки, извадени на сухо при нови икономически условия и обрасли в растителност. Едно кану е изтеглено на сушата в предния двор.