В около три часа през нощта се разразява гръмотевична буря с пороен дъжд и светкавици оттатък залива.  От балкона ни на третия етаж гледката е наистина грандиозна. На сутринта отиваме с колата наблизо, северно от Ропотамо, където е устието на реката и национален резерват с най-различни видове риби, птици и растения, включени в списъка на застрашените от изчезване видове. Забележителен е още и с водните лилии, въпреки че заради капризите на климата през последните години успяваме да видим само няколко оцелели от наводненията и сушите екземпляри.
След разходка по дъсчена пътека Л. настоява да се повозим на лодка нагоре и надолу по реката.
|
|
Зърваме корморани, морски орли и сладководни костенурки, а околността прилича на тропическа гора. Камерата позволява да се измислят какви ли не разкази по заснетите кадри ... После вървим пеш по дюните към морето (което не се вижда), труден преход, тъй като след джунглата следва пустиня, и тогава забелязвам полу-завършена руина с неприветлива външност, кацнала на височината. Питам М. за нея и той се съгласява да ни придружи, за да я проучим. Връщаме се по обратния път по дюните, заобикаляме с колата покрай брега и откриваме пътя до нея. M. преговаря с блуждаещия пазач да ни пусне да влезам и следващите 2-3 часа прекарваме в снимки с камерата и фотоапарата. Трябвало е да бъде хотелски комплекс. Както изглежда, планът е предвиждал собствен театрален / кино салон. Иначе комплексът е доста просторен, съдейки по размера на недовършените стаи. Но е бил изоставен в сравнително ранен стадий – стълбищата свършват във въздуха, преминаването от един участък в друг изисква ‘голям скок напред‘. Ала възнагражденията са много – неочаквани гледки към морето в грапавата сива рамка и безкрайно ясно синьо небе над главите. Задължителната разлика между вътрешността и външността, независимо от усилията на архитектите в меките климатични зони да я елиминират в най-голяма степен, е сведена до абсолютен минимум от състоянието на сградата.
|
