Вятърът, който се усилва докато се изкачвам по-нагоре, вдига облаци прах, профучава по мрачните вътрешни коридори или в други по-закътани местенца, тласка застоялия въздух по спираловидно извити стълби, за да не го налягат тежки мисли за миналото, може би. Черна котка преминава в отдалечения край на сцената, долепена до стената, следяща движенията ми. За разлика от шотландските замъци, духове на богати безделници и момичета за развлечение, щастливи семейства, подкупни чиновници, заможни партийни величия и потенциални любовници, скитащи из пустите пространства тук, нямат историческо покритие, те са призраци на Шрьодингер, продукт на мисловния ми експеримент, призраци от едно неосъществено бъдеще. По някакъв начин идеята и монохромната заобикаляща среда ме карат да се сетя за една стая на Чен Жен, в която има различни предмети от ежедневието – от вестници до велосипед. Цялата стая е ‘боядисана’ в червена охра. Художникът казва, че за разлика от хората, които разкопават миналото, той си представя как би изглеждала една стая, ако бъде разкрита при разкопки в бъдещето.

Вечер отговаряме на електронната си поща и правим справки в интернет залата – пълна с геймъри – а после се разхождаме в нощната карнавална атмосфера с шумна музика, невъобразимо нагъсто разположени ресторанти и панаирджийски атракции за деца и възрастни.

Л. се изгубва и когато отново я намирам, виждам, че снима ‘цялото това забавление‘ наред с островчетата тишина, където улични художници рисуват портрети, и местата с жаловита, инструментална или ромска музика – която никой не слуша, съдейки по броя на монетите в кутийките. От четири вечери сме на едно и също място и това ни помага да си поемем дъх, да навлезем в детайлите и да се влеем в потока на крайморския живот на градчето. По-късно, докато седим на брега и си говорим, наблюдаваме как цяло семейство отива на среднощно къпане, като скачат из вълните, пляскат и крещят. Бащата стои в тъмното с навити крачоли и снима всичко с видеокамера, върху която свети малка лампичка. Батерията се изтощава и настъпва мрак. Ние не носим фотоапарат със себе си. Л. си спомня за един случай, когато прекъснал токът във Виена, докато била близо до катедралата “Св. Стефан”. Спряла, за да свикнат очите й с тъмнината. Изведнъж пробляснала светкавица и за части от секундата видяла семейство, позиращо пред главния вход на катедралата.