Като поемаме отново по пътя за Бургас, изпитвам ясното и познато усещане, че тръгвам към къщи, независимо че имаме още два дни и ни очакват още много нови преживявания. Трябва да има нещо общо с раздялата с морето. Пътят танцува по посока на брега, после се отдалечава от него подобно на срамежлива асфалтова река, неподвластна на законите на гравитацията, приканващи истинските реки да се откажат от самоличността си и да се влеят в морето. След спиране за кафе в Бургас продължаваме на север по път на нивото на морето, заобикалящ лагуната. Пресичайки я, при което водата е от двете ни страни, заобикаляме Бургаския залив, за да стигнем в Поморие.  Като почти всички градове, през които минахме през последните няколко дни, и той е огромна строителна площадка. Навсякъде по брега никнат хотели с всевъзможна форма и големина – предимно средно-големи и големи – с оживление, което предполагам ще доведе до сериозни екологични последици. От обема на новото строителство става съвсем ясно защо EVN е трябвало да пусне в експлоатация подвижна трансформаторна подстанция – построена в Австрия, качена на две платформи и транспортирана по Дунав.
Поморие лежи на солна лагуна и има дълга (продължаваща и до днес) история в добива на морска сол. След като сме разгледали малкия Музей на солта, заставаме отвън и гледаме как кормораните чистят перата си, кацнали върху пръти, приличащи на останките от стар кей. Следващата точка в дневния ред е кратък престой в базата на EVN в този район. |
|
Като минавам покрай един камион във външния двор чувам  пукащ глас да се обажда отвътре с нещо като въпрос. Тъй като няма друг човек наоколо, отварям вратата на кабината и откривам радиостанция, от която долита говор на неразбираем език. Екипите ги използват за връзка помежду си, когато са по обекти извън сградата. М. се приближава и превежда няколко изречения. Включвам звукозаписващото устройство.
Някои от къщите в града датират от периода на т.н. национално Възраждане и приличат на дървените къщи в Созопол. След това морето остава завинаги зад гърба ни, а ние се отправяме почти право  на запад към Карнобат и Сливен. Преди да стигнем втория град обаче завиваме на север към подножието на Балкана. Запътили сме се за Котел. Подминавайки няколко неработещи предприятия край пътя и си отбелязвам, че трябва да науча повече за различията в заводския труд в капиталистическа и комунистическа Европа. |
