Котел се оказва малък град с предимно дървени къщи. В името му нещо ми звучи познато, но също ми създава чувството за дезориентация. Поради незнайна причина ме кара да се сещам за една фотография на стената в спалнята ми, на която се вижда дирижабъла на граф Цепелин, увиснал над Йерусалим, малко по-вдясно и зад златния купол на джамията Ал Акса – въпреки че самата снимка е черно-бяла. Годината е 1931 и двигателите са изключени в знак на уважение (към църквата на Божи гроб, спород капитана). Справката в Интернет пояснява факта, че името Котел звучи подобно на ивритското название на Западната стена (Стената на плача) и обяснява линията на асоциацията ми.  

На това място обаче малцинството с най-силно присъствие не са евреи, а роми, които се славят като големи музиканти. Градът добива известност по времето на отоманското господство, стимулирано от специалния освободен от данъци статут, даван на селищата, снабдявали отомонската армия, в този случай с шаяк. Килимарството също има дълга традиция тук, а богатството (и сигурността) повлияли за развитието и на други изкуства (като музиката), а освен това положило основата за сравнително независима политическа мисъл.

Разглеждаме Етнографския музей и експозицията с котленски килими, където Л. попълва материалите си от синагогата и улиците с жълтите павета с материали за килими и икони.

Следващата дестинация е малкото историческо село Жеравна, за където пътят се завърта на 180 градуса на юг, преди да се отбием по страничен път на запад. Местността е хълмиста и по пътя минаваме покрай огромна статуя на върха, която сякаш е излязла от втория том на трилогията “Властелинът на пръстените”.