Отново смe тук осем месеца по-късно. През изтеклите месеци събирахме всякакви материали, свързани с България – филми, предмети, фотоси, сред които и снимка на катедралата, направена от германски войник по време на Втората световна война.
Сега вече България официално е член на Европейския съюз. Б. и баща й ни посрещат на летището и ни отвеждат с кола до хотела. И двамата с Л. предчувстваме, че това пътуване ще бъде съвсем различно от предишното, защото този път ще работим от две бази – Велинград и Казанлък. Когато излизаме в късния следобед след внезапния пороен дъжд, навсякъде по улицата има локви. |
|
С някои сме вече на ‘ти‘ от предишното ни идване. Докато се движим по посока на катедралата и антикварния пазар, изведнъж ни залива техно музика, която от само себе си заглъхва под напора на съвместен щурм на хеви метъл и кубински ритми, настъпващи от две различни посоки. Танци из улиците. Бирени и какви ли не други бутилки се подават от ръка на ръка всред всеобщо веселие. Осемнадесетгодишни младежи, всичките издокарани, празнуват завършване на училище. При отворени врати на автомобилите мощният зук на стерео уредбите кара говорителите да изпадат в звукова епилепсия. Гледката говори за наскоро придобит, ранен, градски просперитет. Интересно е да се узнае дали това благосъстояние би се излагало на показ по същия начин преди двадесет или тридесет години.
Обратно в хотела Л. сърфира в Интернет, а аз потъвам в “Тайната на комините” от Агата Кристи. Историята е точно толкова удивителна, колкото я описва Тодорова. Чист Балканизъм: “Това е една от Балканските държави, нали? Главни реки – неизвестни. Главни планини – също неизвестни, но доста на брой. Столица – Екарест. Население – предимно бандити. Любимо занимание – цареубийства и революции.” Описаната въображаема страна – Херцословакия – отскоро е република, но “си имат един-двама убити президенти, за да не губят форма.”
От цялата книга лъха снизхождението на имперския расизъм от онова време (20-те години на 20 век) и независимо от факта, че политическата история на България е бурна и е записала няколко убийства на министри и премиери, разказът сякаш е съчинен от вестникарски бюлетин, прочетен твърде едностранчиво. Така както новините, които получаваме за Африка, са почти винаги свързани с войни, суши и бедствия. |
