От всички образи обаче лично на мен най-много ми допада главната героиня Виргиния: “Тя се промъкна тихо на долния етаж и отмести резетата на страничната врата. Спря за момент, после тръсна неустрашимо глава, така както бяха правили прадедите й преди да влезат в бой по време на някой поход, и прекрачи прага.”

Изречение, което в днешно време не може да не бъде оспорено, но и нелишено от известна близост със сегашната митология, формираща българската националната идентичност.