При тръгването ни от София днес силен дъжд барабани по покрива на колата, но извън пределите на града небето се изчиства и слънцето грее силно. Отначало поемаме в посока югоизток, но около Костенец излизаме от магистралата, водеща на изток, с което река Марица остава от едната ни страна, а железопътната линия – от другата. Като наближаваме града, виждаме щъркели на покрива и комина на стара фабрика, видимо все още действаща, макар и частично.
Спираме.  Б. се обажда на баща си, който познава добре пътя и с негова помощ научаваме, че предприятието произвежда перилни препарати. Правим снимки, пресичаме железопътната линия и оглеждаме гаровите пристройки. Върху някои от стените редом с една-две свастики има зачеркнати антипомашки и антиромски графити. Моделите на политическо невежество в Костенец изглежда не се различават от тези в Киркоди (родното място на Адам Смит - ‘бащата’ на икономическия либерализъм и автор на “Богатството на нациите”). Асоциациите, които се въртят в главата ми сякаш намират реална проекция, защото точно отсреща край пътя отляво, между шосето и реката, виждаме друга стара фабрика, която в миналото произвеждала кибрит както за нуждите на цяла България – девет милиарда кутийки – така и за износ в съседните страни. През 2001 г. собственик на предприятието става “Суидиш мач”. |
|
Оттогава кибрит в България не се произвежда, а се внася от завода на компанията в Турция, където производствените разходи са значително по-ниски. Старата кибритена фабрика днес произвежда разпалки и брикети, които са почти изцяло предназначени за износ в Западна Европа.
Заобикаляме Белово – следващия град по пътя ни – и заводът за хартия остава отдясно. Създаден през 19 век за производство на мукава и пакетажна хартия, днес той произвежда тоалетна хартия. Подобно на предния път, когато минахме оттук, отстрани на шосето се издигат многоетажни кули от тоалетна хартия за продан. После минаваме покрай странна скулптура. Л. иска да я разгледа по-подробно. Скулптурата представлява еквивалент на фотографски негатив – изобразяваната фигура е нематериална с очертания от корозирал метал и представя друга форма на отсъствие, различна от тази на местните некролози, които се виждат през нея, залепени по страните на автобусната спирка…
Малко по-късно минаваме през село, наречено Септември, което може да се похвали с бетонна, абстрактна звезда, забита в (или изникнала от?) земята. Тя също е изобразена главно посредством отсъствието си – може би е някаква местна особеност? Звездата служи за възпоминание на партизаните-комунисти, загинали на 18 август 1944 г. през Втората световна война. Малко по-нататък има малък паметник, бележещ битка срещу отоманските турци.
Долината започва да се стеснява и пътят се приближава непосредствено до реката. В един момент погледът ме улавя нещо многоцветно измежду клоните на дърветата, но преди да разбера какво точно е, вече сме го подминали. |
