Още преди да стигнем отсрещната страна, виждаме друг ром, който продава килими на ъгъла. Той ни повиква да се приближим и ни пита от къде сме. “От Австрия”. “Това е шенгенска страна, нали?” отговорът му прозвучава по-скоро като констатация, отколкото като въпрос …

Спираме за кафе в открит ресторант, където покривката на масата е имитация на десена “Бърбъри” от чист полиакрил, а след това поемаме към центъра на града, като Б. се оглежда за интернет кафе, което ни казаха, че ще намерим там. Това, което търсим се оказва стая в дъното на миниатюрен търговски център. Стаята е затъмнена и вътре има два реда компютри. Не е точно интернет кафе, а сериозен интернет център за игри. В стаята има само един потребител, седнал в дъното. Виртуалните изстрели и експлозии долитат до нас. Питаме дали може да ползваме един компютър и собственикът ни изръмжава нещо в отговор. Видът му е на типичен анархист – висок, слаб, с брада и свирепо неудовлетворение в погледа, със заоблени рамене, сякаш бе прекарал часове наред здраво прегърнал монитора си. Той е така дълбоко погълнат от сложността на играта, която играе, че не желае даже да погледне нагоре, камо ли да влезе в някакъв социален контакт, налагащ нещо повече от двоично кодова комуникация. Работим около 45 минути. Когато понечваме да платим, следва ново изръмжаване, а после “20 стотинки”. Това е най-евтината и най-бързата интернет връзка, на която сме попадали в България.

После тръгваме към една от двете ромски  махали във Велинград. До нея като страж стои стенопис с образи на представители на българското общество, сред тях и един музикант, приличащ на Орфей. Кварталът се нарича “Асфалтова база”, въпреки че не се вижда никакъв асфалт и улиците са непавирани и неравни.

Посрещнати сме много сърдечно от семейство З. и прекарваме няколко часа в малката им, двуетажна къща.

М. е учител по рисуване, но е работил и в Испания като берач на плодове. Автор е на илюстрации в брошура с информация за бременността и мерките за контрол върху раждаемостта сред ромите. Казва ни, че няма достатъчно пари да обзаведе с мебели горния етаж, защото като учител получава само около 300 евро на месец, докато един автобусен шофьор получава около 700 евро. Жена му Х. трябвало да търси работа в Италия, където се грижила за стари хора. Дъщеря му преди работила като помощник-учител и отговаряла за ромските деца в класа, но сега е омъжена и се грижи за малкото си дете.