В колата на връщане към Велинград размишлявам за конфликта между историческите описания в някои пътеводители на английски език, където тонът е подчертано националистически (в популистичния смисъл) – говори се за “турски поробители”, “тъмни и мрачни времена”, “безрадостните години на отоманското управление”, “отоманско робство”, “насилствено масово потурчване” и т.н. Макар и да има известна доза истина в подобни становища, обрисуването на една петстотингодишна история с толкова широко обобщаващи краски е догматизъм.

Почти всички твърдения от подобно естество са разглеждани в относителна плоскост от сериозни научни изследвания, проведени (или преоткрити) през последните двадесет години; все пак на мен ми е чудно как това се отразява върху психиката и представата за собствения образ на един народ, който действително гледа на периода от 500 години от собствената си история – от Средните векове до Възраждането и индустриалната революция – като на период на безпощадно потисничество, неуспели въстания и кървави репресии.