Тази сутрин с Л. посещаваме плувния басейн “Олимпийска надежда” в покрайнините на града. Намира се до един оранжериен комплекс срещу ромското училище. Постройката датира от края на 80-те години и по времето на ‘голямата промяна’ е представлявала само един празен корпус. Това състояние не се е променило през последните двадесет години. Носи се слух, че сградата е изоставена още преди да е довършена поради опасност от пропадане на земни маси. Днес в празните басейни домуват разхвърляни строителни отпадъци и самотен любопитен гарван, който при приближаването ми се спуска да лети между сноповете слънчева светлина.
|
|
Следобед всички тръгваме с колата по един път, който на картата е обозначен като второстепенен, но в действителност се оказва подходящ само за високопроходими автомобили. Минаваме по язовирната стена на една водноелектрическа централа и пристигаме в малкото градче Батак, което заема специално място в съзнанието (и учебниците по история) на българите като място за поклонение и спирка по пътя към (ре)формирането на националната идентичност. В края на 19 век, преди руското решение да бъде изтласкано отоманското влияние от този район, въстания е имало и в други градове и села. Те били потушени с такава жестокост (дори за времето си), че западноевропейски и американски вестници отразили на страниците си извършените масови кланета. Този бил един от факторите, станали причина за ревизирането на британската външна политика по отношение на залязващата Отоманска империя.
Костите на жертвите на клането са запазени под стъклен капак в костница в малък параклис, който редовно се посещава от важни политически фигури, както и от обикновени хора и ученически групи. И наистина на входа на параклиса има цветя, положени там от граждани предишния ден. Въпреки че не съществува абсолютно никакъв спор относно истинността на събитието, някои исторически изследвания, политическа целесъобразност и цялостният контекст на събитието са провокирали известна полемика през последните години: стремежът към системно ревизиране на неопровержими факти бива изправян срещу необоримите, бляскави доспехи на една национална светиня.
На площада пред църквата е поставен възпоминателен бюст на лейди Емили Странгфорд, пристигнала в Батак през есента на 1876 г. след клането, за да помага с грижи за оцелелите. Лейди Емили, чийто съпруг умира близо девет години по-рано, е прочута пътешественичка, посетила и писала за Ливан, Гърция и Турция. Освен това отделя време и парични средства за болница в Кайро. Недалече се намира музей, който разглеждаме.
|
