Братята на булката, които сега са в България (но в момента не присъстват) смятат, че икономическото положение е толкова лошо, че единият в най-скоро време ще се върне в Испания, където и двамата печелят като работници в земеделието и строителството. Забелязвам, че майката на булката, седнала в креслото точно срещу мен, има ясни синьо-зелени очи, които отвреме-напреме се премрежват от сълзи, преживявайки наново сцените от сватбата, на които се вижда голям портрет на съпруга й, починал твърде млад на 43 години. Синът пояснява, че сватбеното тържество, което с тяхно разрешение филмирам от телевизионния екран – продължило няколко дни и че майката на булката можела да изпълнява традиционната си роля, само ако е омъжена. Но тъй като съпругът й бе починал, имало няколко неща които според обичая не й било позволено да извърши. Сълзите тогава (когато сестра й поела нейната роля) са все още същите сега при показването на тези сцени. Огърлицата, която булката носи на филма се предава от майка на дъщеря. M. държи дистанционното управление и превърта на скорост до “интересните места” като същевременно обяснява, че тъщата му сега живее с неговото семейство, тъй като държавната й пенсия е само 20 евро на месец, сума очевидно прекалено малка, за да се справя сама.

На екрана сега се вижда сцена, на която, както обяснява синът, бъдещата му съпруга според церемонията успява да вземе всичките му пари, подстрекавана от наобиколилите я жени. И ситуацията не се е променила много, добавя той шеговито. Сватбата, продължава разказът му, започва в дома на булката, където една стая е заделена за чеиза й, а на следващия ден тя заедно с чеиза си се премества в новия си дом при новото семейство. Първите три часа от видеофилма минават сравнително бързо. После спираме за гощавка. Гостоприемството към напълно непознати хора е наистина удивително. По-късно изпивам една малка водка заедно с М., който отново подхваща редактираната версия на сватбените филми. Той казва, че в много селски общности сватбите стават през късната есен и зимата, когато полската работа е намаляла и хората са свободни да присъстват. На тръгване М. щедро предлага да ми даде записите, за да ги види Л. и за да можем да ги използваме в проекта.