Паркът днес е почти безлюден и един от ресторантите, в който е имало естествен водопад, спускащ се от планинския склон досами масите за хранене, е на път да загине благодарение на влагата и занемареността. Облачно е, навсякъде има локви и въпреки че някои от другите кръчми около изкуствените езера са отворени, усеща се надвиснала депресия.

Л. забелязва детска площадка с катерушки и отбелязва повсеместното присъствие на ракетообразните форми, които отразявят и подчертават силното влияние на космическите полети и космонавтите като символи на технологичния прогрес и социалния напредък.

На връщане към хотела минаваме покрай паметник на Вела Благоева – партизанка, на чието име е наречен града.