Правим второ посещение на Бузлуджа. Този път времето е много по-благоприятно и вътрешността на сградата е много по-осветена. Сред отломките на пода намирам още едно парче от грамофонна плоча. Б. си спомня, че тук са ставали множество официални церемонии. Днес има достатъчно време за филмиране на купола и за по-подробно изучаване. Структурата с форма на летяща чиния обгражда засводената зала, в която е разположен амфитеатър.
Над редовете има платформа с мозайки. Две врати, пробити в стената с мозайката, извеждат на покрита тераса между купола и външния корпус на сградата, която очевидно е имала прозорци на равномерни отстояния. |
|
Сега стъкла, парчета мазилка, изпадали мозаечни кубчета с най-различни цветове и довеяни от вятъра листа, необяснимо как попаднали на такова високо място, скърцат под краката. Лястовици се оставят да бъдат понесени от течението на вятъра, влитат през един от отворите и отново излитат през друг, за да се борят отново с вятъра. Външната стена на сводестата зала също е покрита с мозайки.
След като прекарваме около два часа в сградата, продължаваме по-нататък по главния път през прохода на Шипка. Б. пита за посоката в едно от малките магазинчета за сувенири, наредени едно до друго на следващия кръстопът. Продавачът ясно посочва надолу по пътя, затова тръгваме в указаната посока. След известно време установяваме, че се движим в грешна посока по посока на Габрово, а не Шипка, и независимо, че се намира извън територията на EVN, решаваме да продължим за там.
Откъм нашата посока градът е дълъг, разтегнат, с голям брой порутени фабрики. Към тази, която разглеждам, е имало къщички за работниците. Те са все още обитаеми, с пране по въжетата, но в производствените цехове отсъстват машините и каквато и на било производствена дейност. |
