Решаваме да посетим Стара Загора – град на около 35-40 километра на югоизток от Казанлък. Главната цел е да се срещнем с А. и П., но днес денят не е напрегнат и е по-скоро предназначен за наваксване със записките и уточняването на някои въпроси. Оставаме колата в близост до парка в центъра, където имаме повторна среща с А. и П., и тръгваме пеша из пазара. След това докато съм седнал на сенчеста пейка в парка и си водя някои бележки, забелязвам малко момче, около седемгодишно, застанало пред статуя на Св. Георги, пронизващ дракона. Св. Георги стои надменно изправен, зает с храброто си дело, върху 4-5-метрова колона. Момчето е с голяма бейзболна шапка на главата, накривена, но не модно обърната с козирката назад, и съсредоточено пъдхвърля във въздуха малка фигурка на Спайдърмен. Към дракона или към героя? Всъщност това е без значение, тъй като всеки път тя едва стига до средата на пиедестала. Силата на въображението му се изчерпва чак след 10-12 опита.
След като съм написал едно-две изречения, покрай мен минават мъж и жена роми и водят облечена маймунка на повод. Мъжът носи непознат за мен музикален инструмент. Наблизо минава жена на връщане от пазара и яде пресни череши. Една черешка изпада и се търкулва на слънцето – идеална черешка, но остава незабелязана. Близо до пазара има демаркационна линия – всички пейки за заети от мъже, които разговарят, четат вестници и пушат. Навътре в парка, главно около статуята и фонтана, са седнали жени с колички и малки деца.
В Стара Загора има римски амфитеатър; тук се намира и завод “Светлина”, чиито осветителни тела видяхме на много места из България. Те са със семпла и елегантна форма, леко наподобяваща насекомо. Тръгвам от парка да се срещна с останалите и по пътя минавам покрай сграда с избледнял стенопис от времето на еуфорията на 60-те години, контрастиращ със стремленията на днешния ден. A. и П. не се появяват и ние отиваме в пощата, която се помещава в сграда, построена върху археологически разкопки. |
|
Дейността вътре протича сред римски мозайки от 4 век. По-късно, докато пием кафе, небето притъмнява и за кратко превалява силен дъжд. Седим на сушина под тентата на кафенето и гледаме как дъждът мие залесената главна улица. Като се прибираме в Казанлък разбираме, че същата буря е причинила наводнение по улиците.
|
