Четвъртък, 7 юни, Казанлък

Днес завършваме цикъла ‘гънз енд роузис‘ с посещение на завод “Арсенал” за производство на автомати “Калашников”. Уреждането му се осъществява от бащата на Б. и близки, които все още работят там. Градският културен дом близо до нашия хотел също носи името “Арсенал” – знак за социалната му ангажираност.

Минаваме по централната алея с дървета по бордюрите, подминаваме малък парк, трапезария и детска градина. Има и здравна служба. Някога тук работили повече от 20,000 работници, но сега са останали по-малко от една четвърт.

Влизането в истинския “Арсенал” е като в затвор – охраната е строга, цялото предприятие е оградено със стена, предаваме паспортите си и получаваме временна идентификационни карти.

Интересно е да се отбележи, че същият процент съкращения са направени в “Дженеръл мотърс” в Детройт, въпреки че производствените площи, свидетелстващи за работните места там, са съборени и само останките от частни домове стоят като архитектурни жалони за радикалните икономически и демографски промени.