Тук атмосферата е почти пасторална, разположението на постройките ми напомнят за селището Борнвил в Англия, например, възникнало първоначално като напълно самостоятелно градче заради фабриката за шоколад Кедбъри. Тук няма домове, но още може да се усети онзи предмарксистки, социалистически утопичен порив, който създава образцови села на много места в Англия, стройно подредени като казармени помещения. На входа на музея ни посреща нашият екскурзовод, който ни показва експонатите, наблягайки на дългата история на обекта като арсенал, датираща от времето на Руско-турската война от 1877-78. По-късно тук не само се съхранявали, но и ремонтирали оръжия, дейност впоследствие прерастнала в автономно производство. При комунизма тук се произвеждали различни видове  прецизни стругове и оръжия под лиценз, в това число и легендарния AK47.

В доста голяма отделна стая, боядисана в сравнително весели тонове – за разлика от историческия музей, боядисан в два нюанса на военно сиво – има търговска витрина, излагаща разнообразие от високотехнологични малокалибрени оръжия. Един малък, добър на вид автоматичен пистолет с лазерен мерник и заглушител се нарича ШИПКА ... Износът на оръжие винаги е бил източник на съществени доходи за България, но в последните години заради решението й да се присъедини към Европейския съюз положението с търговията силно се усложнява, тъй като страната е подложена на политически натиск от САЩ и Европа. Това повече или по-малко пречи на продажбите към някогашните български търговски партньори Ирак и Либия. Това е краят на презентацията и посещението ни, и контрастът между изложената вътре продукция и спокойната юнска топлина, работниците, които ядат сандвичи в парка, и чуруликащите в дърветата птици не би могъл да бъде по-изразителен.

На портала временните идентификационни карти се прибират, паспортите ни се връщат и скоро сме отново извън стените, покрити с бодлива тел.

Следобеда посещаваме тракийски погребални могили, в една от които има храм. Самата погребална камера е издялана в скала и докато вървим навътре към центъра на могилата забелязваме, че всяка малка издатина и перваз в стената са покрити с дребни монети от 1 до 20 стотинки. Обичаят изглежда сроден на хвърлянето на монети във фонтан, но в този случай ми напомня също за еврейската традиция при всяко посещение на нечий гроб да се оставя камък. Жената, която продава билети, картички и сувенири ме разубеждава да не купувам филм на DVD за траките, защото, обяснява, имало оплаквания, че някои са дефектни и единственият начин да си вземеш парите обратно е да се върнеш лично в магазина, откъдето си го купил.

Вечеряме в Казанлък и на връщане към хотела чуваме ромска сватба в Културния дом “Арсенал” – многофункционална сграда, действаща като читалище, театър, библиотека, понякога и като кино. За сватбеното тържество е ангажиран и съседния ресторант “Капитал”. Известно време се заслушваме отвън пред залата, от периферията на тържеството, после се прибираме в хотела.