Петък, 8 юни, Казанлък

4’

Когато на сутринта тръгваме от хотела, един общински работник с маска на лицето пръска тревата и плевелите покрая с хербицид. Тръгваме към Шипка, за да посетим храм-паметника със златните кубета, които се виждат от километри откъм долината. Времето е благосклонно към нас и при пристигането ни заварваме домакина да подрязва тревата, възползвайки се от идеалното време за тази цел. Правя някои звукозаписи, като се движа от вътрешността на църквата навън, което е също и акустичен преход от сакралното към пасторалното. Църквата е възпоминание на боевете при Шипка и е осветена в началото на 20 век, макар че външният й вид я отпраща на друго място и в друго време: стилът й е преобладавал по времето на Моцарт, а изглежда така сякаш е пренесена от центъра на Москва на планинския склон в България през 18 век.

Самото градче е малко, разстлало се е надолу по склона към долината и почти сме излезли от него, когато Л. забелязва порутена къща, която навремето е била знатен дом. Срещу нея е читалището със започнато, но недовършено разширение: на задната страна на сградата, вероятно датираща от началото на 20 век, са недовършените пристройки, които е трябвало да удвоят размера й. [ph 020]  Това е още един от българските културните центрове с дълга история, датираща поне от 19 век. Комунистическата администрация се възползвала от тази дълголетна традиция, като първоначално следвала по-освободени (и освобождаващи) принципи по отношение на вътрешния потенциал на личността, но постепенно преминала към по-рестриктивното учение на научния социализъм, според което личността е напълно подчинена на държавната програма. За тази цел киното, театърът и други мероприятия били използвани като средства за пропаганда. Но като в повечето страни с тоталитарно управление, съществували и ядра на съпротива, разклащащи основите на  едностранчивите интерпретации и планове, като откриват докомунистически дейци, държани в тайна разкази и алтернативни идеи за връзката на държавата с личността. Посланията станали двусмислени, често по необходимост силно кодирани, значенията подмолно оспорвани.