Тръгваме сравнително рано за София и първо спираме в Калофер. Той е малък град с около 3-4 000 жители, с огромна по размер статуя на Христо Ботев, роден на това място. Бил е поет-националист и революционер, убит при престрелка с турски войски в самия край на Априлското въстание през 1876 г. Докато седим на главния площад и гледаме нагоре към каменния исполин, чието изражение макар и да има известна прилика с фотосите, все пак придава нов смисъл на понятието ‘издялани черти‘, група танцьори и музиканти се появяват и изпълняват народен танц няколкократно, докато накрая снимачният екип остава удовлетворен. Изпълнението е почти перфектно и ще изглежда напълно спонтанно и автентично.
|
|
На въщане към колата, по която има някои дребни проблеми, минаваме покрай автобус, който твърди, че пътува до Залцбург, но очевидно обслужва местна маршрутна линия.
Следващото малко селище по пътя се нарича Васил Левски, приятел и съратник революционер на Ботев, когото вече познаваме като образ от стената в Шипка.
По-нататък по същия път подминаваме няколко замиращи предприятия, много изоставени къщи и в покрайнините на малка ромска махала на края на едно село паметник на партизани от Втората световна война. |
