В тях се описва детайлно в строг хронологичен порядък протичането на деня и производствените процеси и те служат като официална документация. 
Пътят, по който Лизл Понгер и Тим Шерп извеждат диалога с България като EVN- страна в Бордови дневник 2006/2007: едно българско пътуване, обвързва две неща: литературната визия с фактите на емпиричния запис. Лизл Понгер и Тим Шерп се самоопределят почти схематично като “артисти-туристи”, но техните творчески задачи нямат нищо общо с обременените с клишета и фиксираните в развлечението излети. “Търсенето като творческа стратегия” – това е принцип, който двамата използват в своите работи. И в своя “Проект България” двамата автори вървят внимателно в тази посока: в хода на интензивно обсъждане между тях двамата са събрани и изведени на преден план факти и истории, материали, лични снимки и анонимни филми, различни обекти към темата България. Постигнатото по такъв начин знание, което непрекъснато се допълва, се свързва с впечатленията от пътуването, за да може да намери накрая своята завършена форма във взаимодействието между текст и образ. С погледа върху пейзажа понятието “образ-език”¹ получава една особена интерпретация.
Диалогът с България и съответно с онези райони на България, в които EVN работи, протича на две или по-точно на три равнища: първото равнище е изградено на принципа на дневника (бордовия дневник) – неговият текст е написан в голямата си част от Тим Шерп. Второто равнище е визуално и съдържа фотографии и филмов материал. Тъй като двамата автори се редуват в заснемането с апарата, авторството на снимките е по-трудно установимо. По такъв начин същностен компонент в тяхната работа става погледът от най-малкото две перспективи. Лизл Понгер и Тим Шерп обаче не се доверяват единствено на своята гледна точка, но също така включват в своя проект и истории от заобикалящата ги среда – и това открива третото равнище на бордовия им дневник. С течение на изминалите дни на пътуване дневникът постъпателно се разраства, променя своята структура и съдържание. Като във филмите на пътя² във всеки един момент внезапни събития могат да предизвикат неочаквани обрати. Наблюдателят (които винаги е едновременно с това и читател) се пренася например от изоставено модернистично кино-съоръжение във фабрика за булчинска мода.

Човек може да избира дали да посети фолклорен фестивал, или да се удиви на запустели служебни ваканционни селища. Погледът върху подовата мозайка на софийската синагога е също толкова възможност за ново познание както златисто-жълтите павета на българската столица. Фотографските етюди с ръждиви товарни камиони се примесват с филмовите сцени от тесни планински пътеки. Но описанието на темите и мотивите не е достатъчно, единствено чрез многообразието на възможностите може да се предаде пълнотата на преживяването.
DVD-продуктът не е пътеводител, който тематизира девствената природа или културните паметници, тук няма препоръки за ресторанти, съвети за хотели или за “най-горещите места”. Вместо това се описва България, но без да се редуцира до факти и указания. Интензивният диалог на двойката артисти създава много разнородни лица на една страна: историческото се сменя от актуалното, специализираното с всекидневно баналното. Лизл Понгер и Тим Шерп разработват региона в смисъла на неговото социално възприемане и насочват разказаното чрез субективността на своя поглед. Цялостният проект Бордови дневник 2006/2007: едно българско пътуване може обаче да се наблюдава и в комуникативен аспект, който обхваща в динамична взаимовръзка предприятието EVN, неговата колекция на съвременно изкуство и две европейски страни. Това е комуникация в смисъла на Луман³, явяваща се синтез между информация, съобщение/споделяне и разбиране. Комуникацията протича едва тогава, когато е налично разбиране. Ако на произведенията се гледа като на “податели” на комуникация, това означава, че те информират и споделят нещо. Да разбираш тях и техните съдържания, това е задача на “адресата” или “получателя”. Бордови дневник 2006/2007: едно българско пътуване представлява образец за такава комуникативна връзка. Дневникът предоставя информация и споделя нещо чрез “образ-езика” на творците. Показва различни истории, при което субективният, но в същото време плуралистичен поглед на авторите допуска множество възможности за дискусия. Силата на въвеждането се съдържа в разнообразието на разгръщащите се варианти.

Хайке Майер-Рипер