Пътепис 2006 / 2007: Пътуване из България е разказ, проследяващ две пътувания, направени, според заглавието, през 2006 и 2007 г. и продължили общо малко повече от месец. Освен туристи, в България бяхме и гости на областите, които концернът EVN снабдява с електроенергия. Казано по-общо, пътуването обхвана района, разположен в самото сърце на страната на юг от Стара планина. Началото му е източно от София, краят му стига Черноморското крайбрежие, а на юг граничи с Гърция и Турция и покрива по-голямата част от териториите на Пловдивска, Хасковска и Бургаска област.
Пътеписът обаче не е просто дневник на случилото се във времето, докато се опитвахме да опознаем малко страната и нейния народ. Като хора на изкуството, и двамата имаме артистичен подход към изследователската работа, затова преживяванията ни, свързани с различните райони, проблеми и събития не са задължително сходни на тези при обикновения турист, нито такива, които биха заинтересували някой бизнесмен. Въпреки че знаехме, че България е на път да се присъедини към Европейския съюз, трябваше ни доста време, докато се ориентираме в сложността на нейното многоетническо и политическо минало – събитията от края на 19 век, свързани с независимостта от Отоманското владичество, политическата и културна връзка на страната с Русия (отначало царска, а по-късно комунистическа), военната диктатура в периода между войните (която постепенно засилва присъствието си и в цяла останала Европа), както и разместването на пластовете и скоростните промени, преживявани така също и от другите бивши комунистически държави. Като добри туристи се опитахме да наместим миналото в контекста на настоящето по отношение на местата, които посетихме и събитията, в които взехме участие. За разлика от обикновените туристи обаче, ние търсихме още метафори и маркери на неравномерностите в историческия процес, там където официално приетото минало влиза в конфликт с официално приетото настояще, където доскоро пазени в тайна истории излизат наяве, и приети вече обяснения биват подлагани на преосмисляне. Затова задачата ни беше (и е) да пресъздадем цялата мрежа от взаимно свързани събития, гледища, впечатления и информация – |
|
макар че за разлика от EVN, чийто продукт е стандартизиран и трябва да се подава по възможно най-невидим начин, нашият продукт вероятно съдържа грапавини и несъвършенства, отговорил е на по-малко въпроси, отколкото е задал, а други е оставил да висят във въздуха без отговор.
По отношение на материалитe в DVD филма, по-голямата част от снимките и видеофилмите са наше дело. И двамата сме художници, използващи фотографията (документална, аранжирана и преработена) и филмови/видео материали в индивидуалнто си творчество, и двамата имаме творби с използван филмов архив. В по-свободен смисъл това може да се определи като артистично присвояване на материал и придаването му на различно звучене, обикновено когато бива отнесен към специфичен проблем. Така един филмов архив може да съществува под различна форма: холивудски игрални филми на 70-милиметрова лента, официални кинопрегледи на 16-милиметрова или любителски филми на 8-милиметрова лента, единична или супер 8, например. В DVD филма сме използвали любителски филмов материал, и двата (8mm и супер 8) компилирани с документална цел. Някои материали взехме от приятели, роднини или познати, други подбрахме от собствените си архиви, придобити като подаръци или закупени от антикварните пазари. В някои случаи, като снимките по Черноморието например, беше невъзможно да идентифицираме точното им местоположение, затова сме ги използвали само като примери, без географска достоверност, въпреки че целта ни беше точно такава. Основната разлика между любителския материал и някои от заснетите от нас видеоматериали се съдържа във вложената от авторите цел. Любителският материал (филми, видео и снимки) е направен почти изцяло с мисълта чрез технически метод да се съхранят спомените, обикновено като лични или семейни сувенири. Почти никога не е оригинално озвучен. Нашата цел е по-генерализирана и същевременно по-специализирана. Любителският материал документира една ваканция и с течение на времето се превръща в исторически документ, показвайки важни сгради, които вероятно вече не съществуват (като мавзолея на Георги Димитров в София, премахнат през 1999 г.), моди, които са се променили, и приемствеността или липсата на такава на обществени събития и церемонии. |
