В известен смисъл това е и моя кръщавка – за първи път се намирам в православна църква. Като част от обряда свещеникът взима детето от родителите – в съпровод от пронизителен протест – и отива в отделение на църквата, затворена за обикновения богомолец. След кратка пауза свещеникът и детето се завръщат в централната част на църквата, но през друга врата на иконостаса.

Оттам се отправяме към Националния археологически музей, близо до който намираме кафене. Обикаляме църквата от червени тухли “Св. Георги”, датираща от 4 век и разглеждаме стенописите от 14 век вътре. Оставаме изненадани, когато в един подлез виждаме военни униформи от по-ново, но трудно определимо време, изложени в ансамбъл с археологическите останки от римски градежи. Вървим по наклонена улица и се озоваваме на площад пред централната джамия. Градските минерални бани отдясно, фасадата на които е украсена с декоративни плочки от майолика, по външност се родеят с виенския Югендстил с турско/мюсюлманско влияние. Току-що съм разгледал илюстрована картичка с интериора на съдебната палата, в който има загатнати подобни влияния. В този случай бялата мозаечна украса на свода отразява мюсюлманското внимание върху прецизността на геометричния детайл и ми напомня за великолепната мароканска художествена изработка в Рабат и Фез.

Това което събужда у нас известно недоумение е, че призивът за молитва откъм джамията едва се чува, сякаш мюезинът шепти от дъното на кладенец. Това, на което сме свидетели, говори за политически натиск и много се различава от пребиваването н в хотел, намиращ се в съседство с джамия в Дакар. Там всяка сутрин бяхме разбуждани в ранни зори и макар да не съм привърженик на тази религия, мога да кажа, че звукът й далеч превъзхожда омразния будилник.

Минава ни мисълта, че високоговорителите може да са повредени, но после забелязваме подвижен ‘щанд‘, разположен редом с джамията, при който един минувач ни обяснява, че върви кампания на дясното политическо движение ‘Атака‘. Събират се подписи в подкрепа на забраната на призивите за молитва, защото звукът е прекалено силен. Църковните камбани обаче не се измерват по същата звукова скала и си мисля, че еврейската общност може само да благодари, че часовете за молитва не се оповестяват публично, защото синагогата е съвсем наблизо. И тъй като днес е шабат, отлагаме посещението си за утре.

Отиваме да пием кафе в сладоледен салон на една сенчеста улица на няколко преки от синагогата и обсъждаме работния план. Вече излизат наяве множество проблемни въпроси – фактът, че има политическа партия с радикално националистическа, анти-мюсюлманска позиция би могъл да говори, че въпросите за т.н. политическа идентичност в настоящия момент се използват от някого като средство за постигане на политически цели. Малцинствата винаги предоставят такава възможност, която и държава да се вземе за пример. Изчел съм достатъчно, за да схвана, че изграждането на българската идентичност преминава няколкократни радикални трансформации през последните 140 години след (въз)връщането на независимостта си от Отоманската империя.