Въпреки това България не е благодарна, нито правителството, нито народът са достатъчно отстъпчиви, за да позволят осъществяването на практика на политика на ‘безмилостна жестокост’”. От друга страна исторически факт е, че тогавашното правителство не е особено благоразположено към никое от малцинствата си и в по-ранно време е приело закони за ефективна конфискация на имуществото и фирмите на евреите – с което се обезсилват реституционните претенции в следвоенна, комунистическа България. Въпреки че други членове на Оста като Италия и Япония (по отношение на еврейските бежанци в Шанхай, например) също проявяват забележителна липса на ентусиазъм към нацисткото преследване на евреите, и че тактиката на двуличие на царя е успешна единствено поради невъзможността на Германия да подкрепи исканията си с военна сила, тази история все пак заслужава по-широка популярност в Западна Европа, особено поради факта, че много окупирани държави като Франция отстъпват пред нацисткия натиск с по-малка съпротива, вероятно поради по-високото ниво на ‘обществено приемлив’ антисемитизъм, какъвто е имало от самото начало.

Справката в Интернет за “Метинел” - кантара, който заснех – показва интересно съвпадение: турска търговска компания “Метинел”, търгуваща с макарони, зехтин, доматено пюре, енергийни напитки и стоманени арматурни пръти ... и никакъв намек за флексибилност и диверсификация. Кантар “Метинел” се продава в ebay.de за 35 евро – червен на цвят, в комплект със стрелки, месингови блюда и тежести. Продавачът не можа да определи възрастта му.

Горещо е, но колата е с климатик, затова снимането не изисква усилие. На връщане към Брацигово минаваме покрай нещо, което отдалече прилича на изоставени скални жилища, но всъщност е изоставена кариера за чакъл и пясък, оказала се икономически неизгодна. Крачейки наоколо, добивам усещането, че се намирам някъде в югозапазните щати на Америка – може би Аризона или Ню Мексико – и разглеждам индиански селища. Винаги е странно как едно място може пред очите ти да се превърне в снимачна площадка...

Пристигаме в града, разглеждаме Етнографския музей, все още носещ следите на старото руско тълкуване на този термин, т.е. етнология = народни обичаи и народни носии. В много от тези музеи човек бива обхванат от известни противоречиви чувства. От една страна, очевидно артефактите и историята трябва да се съхраняват (и дори да се насърчат, напр. с народни танци на празници), но това става неохотно, сякаш всичко, формиращо основата на етническата идентичност всъщност трябва да бъде заличено. Напомня ми и за друга марксистка главоблъсканица, която никога така и не намира отговор: какъв да е подходът към комунистическия национализъм, след като основният смисъл на марксистката доктрина е интернационализмът. Служителите в музея са много отзивчиви и дружелюбни и дори ни разрешават да снимаме в някои от заключените зали.