Някои данни, като например наскорошен (от 2007 г.) доклад на УНИЦЕФ, сочат 9%. Във всеки случай броят на ромското население в България излиза да е около половин милион. Една от причините, поради която те се забележими като социална група, е че почти няма град, голям или малък, в който да няма поне една обособена ромска махала. Някои от тях са отделени със стена, както е в Казанлък, и Б. ни казва, че това са “стени на срама”. Като етнос ромите винаги са били и все още са икономически незащитени в обществото, с най-ниско ниво на образование, здравна помощ и други социални услуги, обитаващи пренаселени жилища, където на човек се пада по-малко от половината средна жизнена площ за страната като цяло. Независимо от факта, че Министерството на здравеопазването планира увеличаване на броя на здравните центрове в ромските квартали, както и въвеждането на мобилни кабинети, продължителността на живот сред тях продължава да бъде най-ниска в сравнение с всички останали. Статистическите данни показват, че над 65% oт ромите са под 30-годишна възраст и само 5%  са над 60-годишни. Такава демографска крива се е наблюдавала в прединдустриалните общества. От друга страна, ромите възприемат религията (ислям, християнство) на обществата, в чиято периферия попадат. Този и други фактори означават, че ромските интереси често пъти са подчинени на интересите на по-големите социални групи. Ромите-мюсюлмани, например, са малцинство в малцинството – подобно на намиращите се една в друга руски кукли. Всичко това, както и тенденцията да идентифицират културата си главно с  културата на най-близко стоящата обществена група говори, че в миналото ромските организации трудно са могли да договарят стратегии за постигане на общ политически глас.

Освен това, но в същата връзка, съществува широко разпостранена дискриминация. Явлението не е ново. Според Кроу, борбата за национална независимост през 19 век довежда до институционализиране на предразсъдъците срещу ромите, а с настъпването на края на отоманското владичество това е най-силно изразено при ромите-мюсюлмани, които днес съставляват около 40% от българските роми. Правителствените политики, обаче, невинаги са били негативни.

След Балканските войни (1912-13 г.), например, е имало вълна от насилствено покръстване на ромите-мюсюлмани, но след края на Първата световна война, когато партията на БЗНС съставя правителство, исканията на ромите за възстановяване на правата им биват удовлетворени.

След преврата от 1923 г. политическата активност на ромите намалява, а след преврата през 1934 г. ромските организации са обявяни за нелегални. В икономическо отношение България става все по-зависима от Германия и ромите са обект на системна негативна медийна кампания. Заедно с евреите са потърпевши от Закона за защита на държавата. Наложени са им ограничения върху възможността за придвижване (така например, забранено им е да ползват обществен транспорт) и избор на местожителство, а някои са интернирани в трудови лагери. През Втората световна война живеещите на територията на довоенна България като цяло са пощадени от депортиране в нацистките лагери на смъртта, но живеещите на териториите, преотстъпени на България и контролирани от германците, не са имали същата участ.

След Втората световна война, когато първоначално се правят опити групите да бъдат привлечени в изграждането на научния социализъм, отношението на Комунистическата партия към ромите е сродно на това към помаците – като цяло настроено към оказване на подкрепа. Същата политика е следвана и от бъдешите държави-членки на Варшавския договор, описана в романа “Золи”. Целта е била “пълна интеграция в изграждането на социализма и превръщането им от просяци и крадци в съзнателни и добри строители на социализма”. В светлината на тази политика, например, се издавал вестник на ромски език и ромската култура и музика започнала да се приобщават към традиционната култура. В началото на 50-те години настъпва сериозна промяна в схващането, че религиозните и етнически особености трябва да бъдат заличени чрез асимилация, и се преминава към политика на потъпкване на идентичността по линия на точно тези фактори (на чиято основа би стъпила съпротивата срещу Комунистическата партия и хегемонистичната й политика).