Всички местни ромски организации, в това число футболни клубове и културни сдружения, са забранени, а най-видният ромски лидер – член на Народното събрание — е изпратен в концлагер. Всъщност ромските футболни клубове са интересен пример. След основаването им им е забранено да носят ромски клубни имена. Те са заместени с имената на български герои – борци за независимост, които на свой ред също са забранени на основанието, че организаторите са роми. В края на краищата се приема наредба, според която поне петима членове на отбора трябва да са от неромски произход. Отборите биват ‘доброволно’ закрити.

Точно по същото време турците са подложени на натиск да заминат от страната (за Турция). Около 20 000 души правят това, включително около 5 000 роми-мюсюлмани. Впоследствие ромите в България са подложени на все по-засилена асимилация - “По същество тактиката по отношение на циганите по времето на  ‘реалния социализъм” по много характеристики  съответства на  модела, наложен от късния абсолютизъм. Действията на Хабсбургите при Мария-Антоанета и Йозеф ІІ са насочени към провеждане на цялостна асимилация на всички цигани в Австро-Унгарската империя. Тази политика предвижда принудително изселване, задължително посещаване на училище, отнемане на деца от родителите им, репресиране на циганската култура и интеграция на циганите във форми на производство,  предполагащи постоянно местожителство”. (Цимерман)

След идването на власт на комунистите, натискът към асимилация придобива други форми. Така например, през 1957 г. ромският весник се списва само на български език. Същевременно съществува кампания за въвеждане на интелектуални и физически параметри, диференциращи ромското от турското население, както и ограничаване на възможността за идентифициране на ромите с турците. Немалък брой роми и помаци – 130 000 според някои данни – се регистрират като турци. Един от методите за постигане на тази цел е сегрегация на ромите по местоживеене,  като същевременно се настоява ромите да се откажат от мюсюлманските и арабските си имена и да изпращат децата си в смесени училища.

Други рестрикции върху местоживеенето забраняват на ромите заселване в предимно турски райони. Същевременно в училищата постепенно се прекратява преподаването на турски език, което засяга пряко ромските и мюсюлманските райони. Самият ромски език никога не е бил използван в училищата заради проблеми, свързани със стандартизиране на писмеността му.

През 60-те години правителството въвежда нова образователна политика, включваща настаняване на ромски деца в училища-интернати (към 1967 г. броят им достигал 10 000), последвана от откриването на различни училища, които на практика се превръщат в ромски училища.

В края на комунистическото управление ромите-мюсюлмани са първите, които стават обект на държавната политика за смяна на собствените имена. От солидарност останалите  малцинствени групи не реагират със сериозна съпротива, но когато същият курс на поведение по-късно е приложен и към тях (разчитайки на ‘успешно‘ преминалата акция при ромите), се случва точно обратното. Независимо че след 1989 г. настъпва обрат  в този процес, който позволява имената да бъдат възстановени, продължава да съществува противоречие по отношение на мястото на малцинствата в българското посткомунистическо общество. Митът за единност на обществото все още властва и в българската конституция отсъстват специални клаузи за малцинствата. В нея отсъства дори самата дума и се стига дотам, че се забранява формирането на политически партии, между другото и на етническа основа. Член 11(4) гласи, че “няма да има партии по линия на етническа, расова или религиозна принадлежност, нито партии, преследващи насилствено присвояване на държавната власт”. Това е неопределена категория, слагаща знак за равенство, макар и  косвено, между етнически политически аспирации и революция.

В миналото формирането на политически партии се е оказвало трудно за ромите, но турското малцинство успява да заобиколи конституционната забрана, като нарича ‘партията‘ си ‘движение’ (Движение за права и свободи) и назначава служители не-турци на някои ръководни постове.