Заради вътрешната си социална структура и религиозно разнообразие обаче в миналото ромите били прекалено разединени, за да генерират политическо движение на национално ниво със специфични интереси, насочени към собствените си проблеми. Това положение се постепенно започва да се променя през последните години и има постигнат известен успех на ниво неправителствени организации. Сред няколкото активно действащи политически организации са Свободна България, Партия за социални и демократични промени (ПСДП), Eвророма (действаща съвместно с Движението за права и свободи) и Граждански съюз “Рома”. В листите на другите партии фигурират и ромски кандидати.

Въпреки станалото историческо споразумение между ромите и правителството, постигнато през 1999 г. в резултат на консултативен процес с повече от 70 ромски организации, което приема, че “елиминирането на дискриминацията спрямо ромите трябва да се превърне в един от главните политически приоритети на българската държава”, през 2004 г. Съветът на Европа не може да отчете нищо повече от това, че прилагането му “все още е на ранен етап”. Известни успехи са постигнати главно на местно ниво, предимно в областта на образованието, а българското правителство (наред с всички други правителства в Югоизточна Европа) се включва в инициативата “Десетилетие на ромското включване” от 2005 г. нататък, но има други политически групи, опитващи се да се възползват от смесването на икономическа нестабилност и расизъм, така че борбата е все още трудна и напрегната.

Докато пиша това през август 2007 г. двуполюсните течения в българското общество са ясно личат от медийните репортажи за ромите през последните няколко седмици. В Националния исторически музей е открита изложба с намерението да се популяризира “хармоничното съжителство между българите и най-големите и традиционни за страната етнически общности: турци, роми, арменци и евреи”. Цел: “С изложбата организаторите имат за цел да провокират разбиране и солидарност със съдбата на отделните етнически групш в България.

Желанието ни е да подпомогнем изграждането на съзнанието, че всички културни ценности са част от националното ни съкровищница и принадлежат на европейското и световното наследство”.

Само няколко седмици по-късно се появяват съобщения за ромски размирици в София. В много от тях се акцентира върху полицейските мерки на задържане, върху факта, че ромите скандират “Смърт на българите” и “се опитват да прогонят медиите, като същевременно се оплакват пред камерите, че непрекъснато са малтретирани от българското население в района”. Всичко това придружено от будеща тревога картина, показваща бягащи роми пред работещите камери като съпътстващ коментар? Единствен, който се опитва да постави в по-широк контекст бунта – реакция срещу скинарски нападения над ромски младежи – е представителят на Хелзинската група по правата на човека, който не само споменава скинарите като най-непосредствената причина, но и прави паралел с причините, довели до вълненията в Париж през 2005 г. – неудовлетворението на група неудачници в социалните и икономически условия на една неолиберална система. Според същия материал самите роми твърдят, че скинарите са участвали в политически мотивирана провокация във връзка с предстоящите местни избори. Междувременно във Вьоклабрук в Австрия възниква диспут във връзка с временен лагер за роми и синти…

Почти съм стигнал до киното, изкачвам стълбите и забелязвам, че бялата боя на козирката на входа над касата се е олющила и отдолу се подава червен пласт. Формата на едно от петната наподобява африканския континент. Заснемам го, после се разхождам из киносалона, като отвреме-навреме се спъвам в парчета мазилка, разпръснати навсякъде по земята, сякаш оставени там при отдръпването на снежно-белия, приличащ на глетчер екран. Излизам през малка задна врата и попадам сред борови дървета, където някога се е намирала външната врата към прожекционната кабина. Сега на нейно място зее дупка и с приближаването ми острата миризма на урина се засилва и измества аромата на борова смола.