Хълмистият склон  се издига леко нагоре и вероятно оттук Б. е гледала кино без билет като ученичка. Обратно в салона откривам няколко парчета от счупена стара 78-оборотна грамофонна плоча. В полумрака се обаждат врани, сянката на една от тях прелетява бързо над екрана. Само по себе си киното е точно копие на другите кина, които видяхме —  резултат от централизираното планиране — архитектурна творба от епохата на механичното възпроизвеждане.

В ресторанта разбирам, че Л. е била заведена на обиколка из кухнята, а яденето ми е готово. Когато приключваме с вечерята, вече е станало късно, относително казано, защото като се приберем ще трябва да попълня дневника си, да сваля снимките от фотоапаратите и да архивирам заснетия видеоматериал.